Тази нощ местим стрелките с час напред, за да се присъединим към лятното часово време. На един човек това ще отнеме доста време, защото в дома му има стотици часовници.
Часовници всякакви – стенни, настолни, пясъчни, часовници от танкове и самолети.
Петър Петров от село Бързина e електротехник по професия и колекционер на часовници в свободното време. Открил хобито си случайно.
„2013 г. почнах, тука един братовчеди си дойдоха от София, подариха ми 4-5 часовника и аз се запалих.“, разказва Петър.
Сред тях е „часовник годишник, курдисва се или се навива един път в годината и чак на първи януари догодина. В много лошо състояние ги купих почти всичките, аз съм си ги реставрирал. Всеки часовник съм го измил, лакирал, смазал, по два-три месеца търся части, баланси, зъбчатки“, споделя колекционерът.
Едни часовници в колекцията му звънят на кръгъл и половин час, други – на всеки петнайсет минути.
„Сега, ако спрете един часовник, без да гледам, ще го спрете и аз ще ви кажа кой часовник сте спрели, по звука познавам кой часовник не работи как трябва. Как се спи на такъв звук, отвсякъде, красота, ако знае някой как се спи на ламарина кога вали дъжд, е същото“, казва Петър.
„Както аз си познавам децата в клас, кой как се държи, кой какво изпитва, така той си познава часовниците като свои деца, дори да спи, дори да е навън, той знае кой е спрял, кой се е разболял. Все едно, че е приказка вкъщи“, допълва жена му Галя Петрова.
Часовникът с лунния календар му е подарък от Галя за рожден ден.
„Когато е ден, изгрява слънцето отгоре, когато идва нощта – се появява месецът“, обяснява съпругата му.
В колекцията е и първият български кварцов часовник, правен в Правец. Има и часовник от танк, будилници от Англия, Германия, Франция, Италия.
Стенните си имат чалъм, казва Петър.
„Всеки часовник съм го маркирал с точка, да знам точно къде трябва да бъде, сега този, ако го мръдна малко, и той ще спре. Миришат на старо, 20-те години, по времето на царя“, обяснява Петър.
В селото, което по етимология винаги бърза, музеят на времето не се продава.
„Приятели викат: „Абе, давай това и ходи по почивки“. Не, не, не, аз съм ги сбирал с любов. Това е здравето ми, това е лекарството ми“, казва Петър.
И колекцията дори ще се разраства.
„Имам още десет щайги с часовници“, разкрива колекционерът.
