За пътя към еврото и как Хърватия успя да убеди своите граждани, че въвеждането му ще донесе повече ползи, отколкото загуби – ексклузивно за „Тази събота“ говори вицегуверньорът на Хърватската централна банка Михаел Фауленд. От 1 януари догодина страната официално заменя хърватската куна с евро.
В Хърватия промяната идва след буквално няколко дни. Хърватия е член на Европейския съюз от 10 години. България е от 16 години. Как успяхте да въведете еврото толкова бързо?
Михаел Фауленд: Доста бързо е, права сте. Благодаря ви, но е важно да си припомним какво се случи след 2007 г., когато България влезе в ЕС. Започна световната финансова криза и „апетитът“, така да го кажем, на новите страни членки към еврото спадна до нула. След този момент беше практически невъзможно да влезеш в еврозоната или да стигнеш до механизма ERM2, знаете, стъпката преди това. България и Хърватия успяха да влязат в „чакалнята“ на Еврозоната през 2020 г. след няколко години подготовка, интензивни разговори с колегите в европейските институции – Европейската комисия и Централната банка. Хърватия влиза в еврозоната на 1 януари 2023 г. За нас това ще стане малко по-бързо, отколкото за България. Може би сме малко повече късметлии, може би сме били по-концентрирани. Каквато и да е причината, мисля, че и за двете страни това е огромен успех. Дали ще влезем сега, или след една година, няма значение.
Българите се страхуват , че с въвеждането на еврото цените ще се увеличат. Имахте ли подобни страхове?
Да. Мога да ви кажа, че това е съвсем естествено. Хората си говорят с хора от други страни и чуват анекдоти, че цените са се удвоили, което не е вярно. Ние направихме анализ и се запознахме с това какво е станало в други европейски страни, след въвеждането на еврото. Това са страни като Словения, Словакия, Балтийските страни, които са въвели еврото преди нас. Нищо не се е променило. Цените са се увеличили с 0,2 , 0,%, което буквално е нищо. Но тези анекдоти влияят на хората. Сигурен съм, че в края на краищата, след като въведем еврото, хората ще осъзнаят, че генерално нищо няма да се промени.
Но как успяхте да убедите хората, че еврото ще бъде добре за икономиката?
Пътят беше дълъг. Не съм сигурен, че всички са убедени, но мнозинството е. Доказват го и изследванията на общественото мнение. Последното показва, че 55% го приемат, а 45% са против. Но ние не се задоволяваме само с да или не. Опитваме се да разберем какви са причините за отговора. Имаме 20% от населението, които са абсолютно против и 40-45%, които са за. Имаме обаче и едни 20-25%, които се колебаят и ако ги попитаме какво би ги убедило, че еврото ще бъде от полза, те биха отговорили - ако се повиши жизненият ми стандарт, съм за въвеждането му. Няма как да докажем, че това ще се случи, докато не направим крачката. Но аз съм оптимист, че точно една година след въвеждането на европейската валута много от тези 25% ще бъдат вече убедени, че еврото е бил добър избор.
Какви са вашите прогнози. Мислите ли, че цените през следващата година ще са по-високи и каква би била причината - въвеждането на еврото или ефекта от войната и икономическата криза в Европа
Виждате, че цените исторически се увеличават навсякъде през последната повече от година. Миналата и тази година инфлацията е огромна. В момента инфлацията в Хърватия е 12-14%, а в Еврозоната е приблизително 10%. Така че това е исторически висока инфлация. Разбира се това се случва глобално и се отразява на всички, не само на тези, които са в или извън еврозоната.
Да и е важно това да бъде обяснено на хората, както и какви са причините.
Ние се опитваме да им обясним, но все още има такива хора, които смятат, че причината е еврото, което няма нищо общо. Но следващата година се надяваме, че инфлацията ще започне да намалява значително.
В Хърватия или в Европа?
Глобално, надяваме се. И всички прогнози на Европейската централна банка, на Международния валутен фонд, както и нашите вътрешни изследвания показват, че инфлацията вече поема своя път надолу.
Хърватия вече прие първия си бюджет, основан на еврото. Финансовият министър каза, че той ще донесе стабилност на икономиката. Как?
Добър въпрос и добро твърдение от страна на финансовия министър. Защо?! Защото това, което виждаме, без още да сме приели еврото, са ползи. Това, което евтозоната предлага, е нещо като щит за националната икономика. Например - лихвите в еврозоната са се увеличили с около половин - един процент, но не 5 или 10%, както става в някой страни, които взеха решение, че не искат еврото като Полша, Чехия или Унгария. В някои от тези страни лихвите са се увеличили на 8-10%. В Хърватия, например, лихвите са около 3%. Така че ние вече усещаме сигурността, която дава евото. И това ще продължи през следващата година. Това е добре и за държавния бюджет, защото държавен дълг, който трябва да бъде плащан, а когато нямаме значителни увеличения, няма да ни се налага да правим повече разходи.
Как въвеждането на еврото от догодина ще се отрази например на туризма или на културния сектор в Хърватия?
В тези области ползите ще бъдат големи. Мисля, че 60-70% от туристическия поток в Хърватия идва от еврозоната. Дори тези, които не идват от такива страни, използват евро. За тях идването в Хърватия ще бъде по-лесно и по-удобно. Няма да им се налага да ходят по обменни бюра, да пресмятат курса на куната, какво да изберат да си купят. Така те ще могат да се насладят на престоя си в Хърватия. Мисля, че това ще даде тласък на туризма ни.
Какво остава да свършите преди първи януари, само след няколко дни.
Вече сме на финала с подготовката. IT специалистите ни довършват интегрирането на системите ни към новата валута. Правната ни рамка също е готова. Хората трябва да са спокойни. Знаете, че страните в еврозоната получават правото да секат евро монети с национални символи. От този месец сме приготвили стартови пакети за 100 куни или приблизително 13 евро, които всеки, който желае, може да си купи в банката или в пощенския клон, за да е готов. Това е нещо, което хората харесват. Започнаха да ги купуват, харесва им да виждат на евромонетите хърватските символи.
