Близо 2000 семейства в България се грижат за деца в риск. Според неправителствени организации, маргинализираните групи почти отсъстват от платформите на политическите партии, a интересът към приемната грижа намалява.
В дома на семейство Янкулови от Узунджово рядко е тихо. 10 изоставени деца са намерили подслон и внимание под техния покрив благодарение на Георги и Гергана, които стават техни приемни родители. Преди това да се превърне в тяхна мисия и начин на живот, семейството минава през труден период.
„Имахме син на 3 години и половина, който трудно се роди и си бяхме обещали, че ако се роди, ще си осиновим още едно дете. Не знаехме какво става в домовете, не бяхме влизали“, споделя Гергана Янкулова.
„Първо мислехме за едно дете, но ако можехме, щяхме а осиновим всичките“, допълва Георги.
В момента се грижат за 4 деца – за сина си, за едно приемно дете и за още две осиновени.
През 2010 г., когато Гергана и Георги живеят в Етиопия, имат възможност да погледнат на осиновяването по различен начин - без предразсъдъци.
„Хората, които са заможни и имат деца, осиновяват поне едно. За тях това беше нещо естествено, макар че това е страна от третия свят. Не мога да си обясня как хора от чужбина идват и осиновяват болни деца, а ние в България казваме, че няма деца за осиновяване“, казва Гергана.
Тя разказва, че когато взели дъщеря си, тя била с вроден хепатит Б, беше с изкривяване на крачето и ръчичката. Трябваше да повярваш в нея, да ѝ покажеш, че е способна, за да може тя да се промени, отбелязва Гергана.
Според съпруга й Георги, приемната грижа е една крачка към осиновяването. „Ние искахме да насърчим хората повече да осиновяват, защото децата заслужават, независимо къде и как са се родили. Имат право на равен шанс“, смята той.
Според Националната асоциация по приемна грижа са нужни повече примери като този на семейство Янкулови, а политиците трябва да обръщат внимание на маргинализираните групи, а не да ги употребяват предизборно.
„Циганските деца, които са изоставени, не са с нищо по-различни от останалите, стига да се инвестира в тяхното детство. Според мен политиците много лесно използват маргинализираните групи, защото те са безгласни и не могат да се защитят. Когато има хора, които са зависими от държавата, лесно могат да бъдат употребени, защото нямат глас“, смята Александър Миланов от Националната асоциация по приемна грижа.
Според него, най-добре е да я няма приемната грижа, но това е по-добър вариант от дома.
