В ромската махала на гр. Куклен едно момче свири на пиано, владее няколко езика и мечтае да стане пилот. Сашо Димитров е на 17 години и се запалва по пианото в Германия.
„Защото по предмета музика имахме кабинет, пълен със синтезатори и учихме някои лесни мелодии, с една ръка, с две. На мен ми беше ново, че със самите си пръсти можеш да правиш мелодия“, казва момчето.
Сашо е от ромски произход, родом от Куклен, но израства зад граница. Не може да се раздели със своето пиано, а любимият му композитор е Бетовен
„Класиката е много хубава музика, макар че не всички я харесват. Обаче на мен ми действа успокояващо. Но освен класическа музика свиря и от по-новите поп парчета“, казва Сашо.
Признава, че е самоук и не знае нотите. Научава своите песни от помощни клипчета в YouTube. Той свири и за да помага на родния си Куклен. Участва във всеки училищен и общински празник.
„Читалището е специално за мен, защото тук често съм свирил за благотворителни концерти, с които сме събирали пари за хора или за града нещо ново, ако правим в парка например“, обясни момчето.
Един десетокласник, на когото му се ходи на училище, който трябва да набляга над математиката. Така определя себе си Сашо като ученик.
Според него хората от неговия етнос не са осъзнали докрай нуждата от обучение и това е една от причините да не могат да се адаптират в обществото до край и да бъдат успешни.
„Не всички от ромите, гледат, както аз гледам на образованието, че то е приоритет. Някои от стереотипите са верни. И затова някой, ако иска да си продължи образованието, това рядко може да се види при ромите“, казва ученикът.
Днес Сашо живее в махалата на Куклен, но израства в Германия. Когато е в първи клас, родителите му заминават за Диусбург и взимат него и сестра му. Тогава знае майчиния си ромски и усвоения български език. След 7 години се завръщат отново тук.
„Донесох нови знания, нови интереси, езиците, които ги научих там. Научих немски, средата там ми помогна да го усвоя, турски и английски също. Аз искам да стана пилот и това е професия, която те кара един вид да излезеш извън страната. Един ден си в България, един ден не си“, казва още Сащо.
Той вдъхновява баща си да учи за парамедик, свири за благотворителни каузи и се устремява негоре към небето. Едно живо доказателство, че винаги може да се лети над стереотипите и че за мечтите граници няма.
