В поредицата "Пътешествениците" ви разказваме за онези граждани на света, които не спират да преоткриват нови дестинации.
Журналистът Георги Милков тази седмица официално представи и книгата "Истории от ръчния багаж". Срещаме ви с него.
„Любопитството, едно толкова голямо любопитство ме държи от малък досега и не ме напуска по никакъв начин и това любопитство към света, и към свръх интересното, това ме държи и ме кара да търся да откривам, да преоткривам“, споделя той.
Колко са държавите, които сте посетили досега?
Нямам точната бройка, един приятел с екселската таблица ги брои, като ме види. Когато ги преброи за последен път, бяха около 160 - беше отдавна, сигурно съм ги минал. Но за мен това няма никакво значение. Сигурно е впечатляващо, когато човек започва да трупа познания за света и каже, че е бил в 100 държави, но като минеш определена бройка няма значение, ако не си усетил самата страна.
Примерно да ядеш с местните или да отидеш на места, където туристите не ходят. Защото да кацнеш някъде и да кажеш, че си бил там, това е за туристи.
Можете ли да наречете себе си пътешественик и защо?
Преди 20 г. разбрах разликата между турист и пътешественик. Разбрах, че искам да съм пътешественик. Много от туристите нямат възможност да видят истинската красота на света.
Отиват на известни места и се снимат заедно с други туристи… Това е напълно нормално, просто не е моят начин. Нямам проблем да срещам неравности. И аз обичам лукс, но мога да спя и на палатка, и на гарата.
Спъвате ли се обаче в тези неравности?
От време на време. То е нормално, човек като върви, се спъва.
Спомняте ли си за последно кога се спънахте в някоя странна ситуация накрай света?
Не знам, по скоро целенасочено отиваш, за да се спънеш някъде. Аз обичам да минавам по задната уличка. Примерно да попадна в ситуация, в която смятам, че нещо интересно ще ми се случи. Има страни, в които по принцип не можеш да ходиш, където си искаш. Да речем Северна Корея, там винаги ходиш с придружители.
Те си записват какво искаш да видиш и списъка от 15 неща виждаш, че е редуциран на две. Но аз успях да се измъкна и обикалях.
Единствено успях да осъществя контакт с едни дечица, които си играеха в локвите навън. Те ми се усмихнаха, аз на тях също и ги снимах.
Ние сме свикнали да ходим по отъпканите пътища, защото там ни е най-сигурно. Е, аз не правя така.
„Истории от ръчния багаж“ е книгата, в която събирате част от тези преживявания. Тежък ли е ръчният багаж?
Зависи какво носиш в него. Аз взимам малко неща, дори по улиците обичам да не нося нищо, ако мога да си ходя с ръце в джобовете и да имам всичко в себе си, без да се налага да нося нещо.
При пътуване вземам само нещата, които знам, че със сигурност ще ми трябват. Когато си с лек багаж, имаш по-голяма свобода да ходиш където искаш. Можеш да минеш дълги разстояния, без да се чудиш какво да правиш с куфара.
Ако ти е лек багажът, свободата ти е по-голяма. Затова и аз свикнах да пътувам само с ръчен багаж.
Отивам в една малко по-различна държава континент - държава в далечна Африка и племето зулу. Какви са жените на Африка?
Без тях Африка нямаше да съществува, може би целият свят нямаше да съществува, защото ако се върнем много назад - африканската жена е първообразът на прародителката.
Това са едни много пищни, работливи, пълни с енергия и живот жени. Жени, които носят на главите си огромни товари и като ги гледаш, сякаш носят на главите си целия свят.
Защо не успяхте обаче да си купите жена от племето Зулу?
Защото нямам достатъчно крави, трябваше да извадя 11 крави за тази конкретна ситуация, за която говорите, но 11 крави са много и аз ги нямах иначе вероятно всичко щеше да бъде много по-хубаво.
С какво ви спечели Еритрея?
Еритрея е много специално място. Тя е държава, която все едно живее в тайна от целия свят. Първо, защото е много затворена страна. Може би е по-трудно да влезеш там, отколкото в Северна Корея, поне на мен ми беше.
Няма много туристи, но вероятно и по-тази причина Еритрея е като машина на времето - музей, който е изоставен.
Впечатлихме не само хората, но и това, че можеш да видиш толкова много сгради, повече отколкото на Саут Бийч във Флорида. Да, там са малко по-олющени. В Асмара - столицата, виждаш прекрасни модели на архитектурния модернизъм от началото на миналия век. Много добре запазена е италианската култура, старите кафемашини с лостове като на автобус.
Мъже, които ходят с черни костюми, шапка и бели ризи постоянно. Като срещнат чужденец на улицата, му се усмихват, свалят шапката и те посрещат с "Бонжорно, коме стай?" Някаква такава долче вита, която изчезва вечерта, когато забучат генераторите, защото няма електричество, топла вода и интернет.
Голяма част от вашите пътешествия са свързани и с отвъдния свят, коя е най-мистичната дестинация?
Знам няколко много интересни гробища, в които с най-голяма радост бих завлякъл приятелите си. Умирам от удоволствие, когато влача някой по гробища, и се опитвам да му покажа красотата на този тип места, които обикновено свързваме с трагедия, или със загуба и тъга.
Реколета, Буенос Айрес. Това е най-известното гробище в Буенос Айрес и определено най-доброто място за задгробен живот.
Къде се намира най-голямата пустош на земята?
Разбира се пустинята Сахара, ако трябва да отговоря директно и нефилософски, Иначе най-голямата пустош се намира във всеки един от нас. Ако Сахара те допусне до недрата си, ти със сигурност ще си така запленен, че ще искаш да се връщаш пак и пак, и пак, защото това е място, което не е обикновено. Ако човек си представи хиляди километри пустош, в които, заставайки по средата, можеш да чуеш туптенето на сърцето си. Толкова е тихо, толкова е извън всяка цивилизация и всеки гнет на хаоса, в който обикновено сме свикнали да живеем.
Това място сякаш те пренася на друга планета, в друго време, а през цялото време си на планетата земя, сякаш тази пустош се обръща така, че те загърля и те покрива и ти можеш да живееш в един свой микросвят и да се обърнеш навътре към себе си.
Вие защо избирате да се завърнете винаги във България?
Защото нямам по-добро място, на което да се завърна. България е най- прекрасното място - знам, че звучи като клише, но обикаляйки по света, мога да уверя всеки, особено обичащите да мрънкат колко несретно място е България. Напротив, трябва нещо да се е объркало в тях. България е благословено място - и като място и като природа и дори като хора
А лесно място ли е за оцеляване?
Не виждам защо да не бъде, защото то зависи от нас самите. Ние сме тези, които правим мястото, понякога много хора казват, че много харесват природата на България, но не харесват Българите. Това съм го чувал от българи. Ако ние самите си дадем сметка на какво място живеем и какво богатство притежаваме и направим така, че ако може да си създаваме по-малко проблеми един на друг, вероятно ще оценим всичко останало.
