Бизнес за стотици милиони левове, който не се облага. Така от ВМРО обясниха внесения от тях тази седмица закон за трюфелите. Според тях, оборотите могат да стигнат и до милиард лева.
Александър Иванов търси трюфели от шест години. Казва, че тайната е в обучението на кучетата – кокер шпаньол и лагото романьоле. Кучето се взима от бебе и се тренира от тримесечно. Първо трюфелът се слага в играчка, за да свикне животното с миризмата на гъбата.
„След петия месец започваш да го заравяш. То обикаля, търси го, търси го и като го намери – разравя го и ти го носи. И даваш награда – тя е или кренвирш, или някои дават и гранулка“, обясни Александър.
Допълва, че когато кучето го намери, трюфелът трябва да се изрови самият ловец, за да не се нарани гъбата и да остане първо качество. За тях цената е около сто лева за килограм. Проблемът на хората като Александър е, че има много недобросъвестни ловци, които унищожават гъбата.
„Най-лошото е, че точно когато е сезонът – ходят хора с мотики и едно куче, намират петното и почват да копаят. И като се разрови самата почва, на другата година няма трюфел“, уточни мъжът.
Затова самостоятелните ловци на трюфели подкрепят идеята за закон, който да регламентира разрешителните за лов, местата за търсене и начина на действие. Според ВМРО този закон ще облагодетелства бранша – между 20 и 30 хил. души.
„От 6 или 7 години тези хора се опитват да внесат своя законопроект и да урегулират своя бранш. Говори се за около 200 млн. лв. до 1 млрд. лв., тъй като не е регулиран този бизнес, доста разтегливо. Белият трюфел е 15 хил. евро на килограм, черният стига 1300 лв. на килограм“, обясни депутатът от ВМРО Александър Сабанов.
Трюфелът от България основно се изнася за Китай, Италия и Америка, и според политиците – трябва да се облага. Според бранша, обаче, законът няма да помогне, а само ще пречи на желаещите да култивират трюфели, които засаждат цели горички, където гъбата да вирее най-добре. Те са против да се издава разрешение за отглеждане от агенцията по храните.
„В другите европейски държави много от желаещите да култивират трюфел получават и субсидии, и помощи, а тук не са предвидени такива неща. Има ограничения за вадене максимум 20 килограма на декар, а за други браншове това не важи. Ако излязат повече какво да правим – да ги оставим да се развалят ли?“, коментира Димитър Димитров от Асоциация „Български трюфел“.
Първите резултати след насаждането са след 7 до 10 години. Има и ограничения кога може да се замразява и продава трюфелът. От ВМРО пък контрират, че у нас вече има дори война за територии.
До края на мандата на този парламент остават 4 месеца. Дали законът за трюфела ще успее да се класира сред приоритетите на мнозинството, все още не е ясно.
