Легендарната руска група „Любе” за пореден път беше в България. Те гостуваха във Варна, Пловдив и София със специално турне по повод 30-годишнината от основаването си.

Група, чиято музика разказва историята на един народ. Възпява чувствата му. Описва болката му. Чрез смесица от рок, лирична музика и военни маршове. Това е руската група „Любе”

Неин фронтмен от създаването ѝ досега е Николай Расторгуев.

„Преди 30 години заедно с Игор Матвиенко създадохме група „Любе”. Той пишеше песните, а аз ги изпълнявах. Това се превърна във формулата на успеха. След което започнахме да набираме самата група. По принцип аз съм на сцена от много време, още от преди да създадем група „Любе”. Аз и Игор се запознахме през  1985 г., когато работихме в друг ансамбъл, за който също правихме песни. Няколко години по-късно от нашето приятелство се появи и „Любе”. Но моята биография вече беше с богата професионална кариера като изпълнител. Първото ми участие беше в ансамбъла „Лей се песня”, много известен колектив. Там работих пет години. Тогава бях съвсем млад, до 20-годишен бях с тях”, разказа Расторгуев.

По думите му по това време не е имало подобна на „Любе” група.

„Например тогава беше много популярна групата „Ласкавай май”. Обаче като нашата нямаше. С такъв контраст в звученето, с който ние правихме нашата музика, нямаше нищо подобно през 89-а. Нищо не приличаше на нас на пазара и навярно това ни изстреля към висините, на които се намираме и до ден днешен, Слава Богу”, коментира фронтменът.

Той си спомня още, че групата става известна още с първото си парче и затова не се наложило специално да бъде популяризирана.

„Тогава в Русия се зараждаше понятието „шоубизнес”. Преди във вокалните ансамбли работихме на принципа, на който са филхармониите. Работихме за заплата, независимо от това колко концерта имаш – има ставка. Независимо дали имаш концерт на стадион или си в малка зала, получаваш 15 рубли и половина, не повече. След Перестройката, политическият строй в държавата се промени и започнаха да се появяват по-комерсиални формации. Тоест вече започнахме да печелим пари. Но тогава бяхме много млади и за нас нямаше никакво значение колко пари печелим, когато правим това, което обичаме. Ние работихме по идеологически причини. И аз съм изключително убеден, че парите отиват при тези хора, които обичат да правят това, което правят и умеят да го правят. Тогава парите и успехът сами идват”, смята Николай Расторгуев.

„Любе” са група, която се свързва и с политическите настроения в Русия.

„Не бих могъл да кажа, че сме имали влияние върху политическите настроения на хората. Обаче винаги сме вървели в крачка със страната. Винаги сме правили песни, които са били актуални, съвременни. Но никога не сме имали злободневни песни. Така например през 90-те години направихме цикъл от военни песни. Но всичко на всичко имаме общо седем такива песни, които са свързани с военна тематика. Три от тях станаха изключително популярни и все още са и до днес. Но учудващото е, че количеството е малко, а ни асоциират специално с тях.

Както например при Висоцки, хората, които му слушат творчеството, си мислят, че той е бил в затвора, но нито е бил в затвора. Нито е бил клошар. Просто е бил страхотен артист, който е успявал да пресъздаде тази емоция. Така е и с мен. Често хората си мислят, че съм служил в армията, но за съжаление не успях, защото не ме взеха”, уточнява фронтменът на „Любе”.

Днес „Любе” наброява петима музиканти, но много други са били част от формацията през годините.

„Много повече от приятелство е група „Любе”, това е едно семейство. Всъщност финалният ни колектив се формира през 1994 г. Първите четири години имаше много хора, които идваха и си тръгваха бързо, по различни причини. Но основната беше по неразбирателство. Дори на някои много добри музиканти се налагаше да казваме: „Довиждане”, само защото не се погаждаха с колектива. За нас това е много важно, защото много време прекарваме заедно. Не само на сцената, не само защото много пътуваме много. Всички човешки качества имат голямо значение за работата ни. Отношенията помежду ни – това е основата. Изключително важно е какъв вътрешен климат ще има в групата. По време на концертите зрителите това няма как да го разберат, но, когато има някакви дрязги помежду ни, нещата не са, както би ни се искало – перфектни. Тогава ние го усещаме и се отразява, като в едно семейство. И това можем само ние да го разберем, никой друг”, разказва още Николай Расторгуев.

Песните им, винаги на руски език, се знаят по цял свят. А за тяхното създаване разчитат само на двама автори. Въпреки това един техен добре познат хит – „Позови меня”, не е нито един от двамата.

„Един страхотен руски поет, Виктор Пеленягрие, създаде много хубав текст, който всички знаят. Игор Матвиенко написа поредната страхотна музика. Всъщност много бързо и лесно стана - просто има една китарка и аз пея върху нея, и така се получава тази невероятна песен”, е историята на „Позови меня”.

Вижте цялото интервю с Николай Расторгуев във видеото!