Очи в очи със звездите на странстване из бездните на космоса се отправя поредицата "Фотографите". Астрофотографът Милен Минев разказва за пресечната точка между фотографията и астрономията.
„Човек изследва неизвестното и прави нови открия за света и вселената. На пръв поглед астрономията не изглежда важна за нас, тъй като тя пряко не допринася за нашия живот, но технологиите, които се развиват в ползи на астрономите, впоследствие се използват много… Всички снимки, които включват заснемане на нощни обекти, нощното небе са астрономически“, разказва Милен.
„Дори астрономите любители могат да правят открития, да откриват свръх нови в други галактики, да откриват комети, астероиди, с което помагат на професионалните астрономи и всъщност както става и по филмите някой ден, някой любител може да открие някой астероид, който идва към нас“, казва фотографът.
„Любопитството ми започна още от училищна възраст. Когато бях първи клас, ми подариха една енциклопедия за Космоса и там много се запалих. Видях едни изключително красиви картинки на галактики, мъглявини, звездни купове и просто исках да се докосна до това нещо и да бъда много по-близо и да направя също подобни такива красиви снимки. Първата снимка направих в 12 клас, когато имах по-сериозен телескоп и вече и фотоапарат, който можех да използвам към техниката“, казва Милен.
„Първоначално, когато все още е нямало фотоапарати, са се правили астрономически залесовки и са рисували това, което виждат. Впоследствие е дошла ерата на фотоплаките и сега вече сме в цифровата ера, когато заснемаме обектите с дигитални камери. Най-впечатляващите снимки са от космическия телескоп Хъбъл. От Земята толкова красиви изображения трудно се постигат, но има и астрофотографи, които успяват. Професионалните обсерватории, трудно правят такива снимки, тъй като времето на големите телескопи е доста ценно и то се използва за доста цели“, обяснява астрономът.
„Най-сериозният проект, в който участвах, беше проектът „Меджик“ към БАН. Към този проект аз бях оператор на два 17 метрови телескопа, разположени на Канарските острови. Това са едни уникални телескопи. Засега са най-големите действащи телескопи от тази област и аз ходех там всяка година за по един месец на дежурство. С тях успяхме да уловим и високо енергетични частици, идващи от обект. Това беше голямо откритие. Класирахме го за едно от най-големите открития на новото хилядолетие. И всъщност това ни дава възможност да изучим процесите, които пораждат космическите лъчи“, разказва Милен.
„При фотографията в астрономията, нещата не са много по-различни от обикновената фотография. Обикновените фотографи имат фотоапарат и обектив, а ние вместо обектив имаме телескоп, всъщност телескопите са нашите обективи и различието е, че през деня, когато фотографите правят дневни снимки, те снимат мигновено, те снимат на бързи скорости, за части от секундата, докато вечер нашите снимки траят от няколко секунди до няколко десетки секунди“, обяснява Милен.
С професионален телескоп, който увеличава до 500 000 пъти един образ, без проблем се наблюдават кратерите на Луната и някои от по-големите планини, моретата, океаните, както и детайли от повърхността на Марс.
„Тъй като рецепторите, с които наблюдаваме вечер са различни от тези, с които наблюдаваме през деня и в нощните рецептори няма как да ни предоставят цветове. През телескоп се наблюдават черно-бели изображения. Понякога се използват специализирани филтри, които пропускат светлината от точно определени химични елементи. Знаем, че водородът излъчва в червената област, кислородът в зелената и чрез тези филтри светят само тези газове, които наблюдаваме. Наблюдаваме само тези газове, които филтърът пропуска и знаем точно в какъв цвят свети обектът, който наблюдаваме“, обяснява Милен.
„От миналата година има една снимка, която от НАСА я публикуваха, всъщност от Рожен по време на Пандемията, на първия „локдаун“ и снимахме една комета, която се разпада. Тогава все още другите астрономи имаха подозрения само, но не бяха сигурни. Ние от Рожен първи я хванахме и се виждат отделните фрагменти на кометата и НАСА я публикуваха в астрономическа картинка на деня“, разказва астрофотографът
„Заснел съм и сателитите на Илон Мъск от серията „Старлинк“, които всъщност все повече пречат на любителската астрономия, а и на професионалната. Той се кани да изстреля стотици, а преминавайки тези точки през нощното небе, виждаме как оставят ивици на кадрите, които правим… В началото хората, когато не бяха информирани, тези сателити изглеждаха доста тряскащо, тъй като на небето се виждаха от порядъка от няколко десетки точки, които преминават и някои хора си мислеха, че това е извънземна инвазия“, разкрива Милен.
„Когато наблюдаваме през телескопи, ние наблюдаваме всъщност в миналото, тъй като обектите, които наблюдаваме се намират на милиони светлинни години от нас и на светлината й е необходимо време да достигне до нас. Това е предимство, защото може да изучаваме процеси в светлината на различни етапи от нейното развитие. Човек, когато гледа през телескоп, усеща обектите много по-близки и когато наблюдавам луната имам чувството, че съм в космически кораб, който обикаля около нея“, обяснява астрономът.
„Откакто се занимавам с астрономия се чувствам страхотно, всяка нощ излизам с нетърпение да изследвам нови кътчета от вселената, да науча нещо ново, да се потъвам в красиви гледки. Определено астрономията помага да разбера и по-добре и нашия свят...“, споделя Милен.
