Тази седмица влизаме в света на спорта през обектива на фотографа Любомир Асенов, който от 2019 г. е в ТОП 15 на най-добрите спортни фотографи в света.
Той успява да сбъдне детска мечта – да бъде в света на високите скорости. Единственият българин с перманентен достъп до състезанията от Формула 1 запечатва мигове на триумф и страдание на пистата. Снимките му разказват защо всяка победа си струва усилието. Тази на българския футбол, баскетбола и голфа - той е неговата лична мисия.
„Аз стартирах моята спортна фотографска кариера от картинг пистата. Ходих и снимах картинг. И полека-лека от картинга преминах в автомобилния спорт, от там във Формула 1. Спортната фотография е фотография на момента. Тя е на мига, който трябва да си готов да уловиш, преди да се е случил. За да може да бъдеш спортен фотограф, трябва да разбираш спорта, който снимаш“, каза Любомир Асенов и отбеляза, че е спортен фотограф от 20 години.
Споделя, че има специален обектив – бил е собственост на личния фотограф на Себастиян Фетел и след като той подновил техниката си с чисто нова, го взел Любомир.
F1 – СВЕТЪТ НА ВИСОКИТЕ СКОРОСТИ
Катастрофата на Кими Райконен през 2006 г.
„Имаше катастрофа на Райконен, която беше на първото ми състезание, то беше пълен късмет, че бях там, защото нямаше място в автобусчето, което разнася фотографи около пистата. „Опитах се да вляза, те казаха: „Съжалявам“ и те тръгнаха. И аз останах и взех апарата, и в момента, в който вдигнах апарата стана катастрофата и тези в бусчето я нямаха, имах я аз и после им я продадох“, разказа Любомир.
Катастрофата на Серхио Перес в Монако
„Аз съм единственият фотограф, който засне катастрофата на Серхио Перес в Монако, когато той изпадна за доста време в кома. Много трудни моменти бяха, медицински екипи, хвърчаха хеликоптери, спасиха му живота на момчето, в крайна сметка, но това беше изключително тежък момент. Продължаваш да снимаш. Дали ревеш отзад зад фотоапарат или не, защото тук е моментът, в който ти познаваш тези хора. Те са част от твоето ежедневие, от твоята работа“, заяви фотографът.
Никол Шерцингер
„Заставам на оградата, чакам да дойде Хамилтън и в този момент пускат кервана с фотографи, отбори и приятели на отборите и до мен застава физиотерапевта на Люис Хамилтън, който ме моли да направя място да влезе един специален човек между нас. Във Формула 1, най-добрата позиция е тази, която си заел и много трудно се отпуска място. Огледах се и видях, че това е Никол Шерцингер, която докато дам отговор, тя вече беше между мен и физиотерапевта на Хамилтън. С много интересни движения, изтласкващи настрани, направи място. Най-хубавото нещо е, че Хамилтън като излезе от колата дойде и я целуна за шампионската титла. Снимката ми свърши изключително добра работа.
Любомир е снимал за няколко от състезателните отбори на F1. Познава отблизо най-големите имена сред пилотите. Сред тях най-голям отпечатък в него оставя тази с Марк Уебър, с който обядват на летището в Монреал и разказват един на друг за живота и семействата си. Форографът се е срещал и с Шумахер.
Любо казва, че е много труден за контакти, но го определя като изключителен специалист. Рядко се усмихвал, затова една негова снимка с усмивка, която Любомир прави остава емблематична.
Един от важните хора в живота на Любомир е Джон Толсънт - председателя на асоциацията на фотографите не F1. Това е личният дотограф на Нейджъл Менсън и един от хоноруваните фотографи с доживотен перманентен достъп за F1. Това е човекът, който подава ръка на Любо и му помага много в този спорт. Спортната фотография е много трудна професия. Въпреки многообразието и динамиката, която предлага изисква много отговорност, жертвоготовност и отдаденост. Работното време на Любо понякога започва в 6:30 сутринта и приключва в 22 ч. вечерта или по-късно.
БАСКЕТБОЛ: НАЙ-ТРУДНИЯТ СПОРТ ЗА СНИМАНЕ
Любомир посочва, че е задължително баскетболът да се снима с два фотоапарата.
„Атаките в баскетбола стават изключително бързо и ако не предвиждаш ситуацията – кой откъде би атакувал, много трудно би заснел кой вкарва кош. Това, което се случва под коша са най-красивите моменти.
АПОГЕЯТ НА „ЛЕВСКИ“
Любомир разказа, че когато е посетил Лондон за първи път е снимал и на стадиона „Стандфорд бридж“ – снима мача на „Левски“ срещу „Челси“. „Страхотно осветление, страхотна организация. Местата за фотографи изключително добре подбрани. Елин Топузаков с една задна ножица, изчиства топката, далеч от вратата на „Левски“. Това беше върхът на „Левски“, пикът, затова и се вдигнах и отидох да го снимам този мач. Това, което си спомням е, че футболистите в този отбор се раздаваха до последно.
МИСИЯ: ГОЛФ В БЪЛГАРИЯ
„Спокойствие, зеленина, природа... няма коронавирус, няма проблеми, има национали и подготвяме снимки. Това е Денис Стайков един от големите таланти на голфа изобщо. Това е най-младият шампиона на България.
„Преди 2 години бях на неофициалното световно първенство по Голф във Франция, „Райдър къп“. Срещаха се Европа срещу Америка.
Изпратих снимки в Световната асоциация на спортните журналисти, те правят ежегодно конкурс, над 1600 бяха участниците от цял свят. Това, ТОП 15 в света на спортните фотографи, честно казано беше изненада за мен.
Моята мисия, специално за голфа в България, е да покажа на хората, че има деца, които не се интересуват от това да стоят пред таблетите, а да практикуват нещо, което се играе и като вали, и като е студено, и като е 40 градуса, и е изключително трудно, разказа още Любомир.
С ЛЮБОВ...
„Спортната фотография в България не е много доходоносна професия, не може да станеш богат човек от спортна фотография, може да си докараш някоя друга настинка, но това е една много неблагодарна професия, която същевременно много малко хора си дават сметка колко е трудоемка и колко е важна за обществото.
Тази професия ми даде семейството ми, защото аз започнах работа във вестник „168 часа“ като стажант и там срещнах съпругата ми, с която създадохме семейството и детето ни. Нещо, което спортната фотография е отнела от много колеги, на мен ми го е дала. И съм много благодарен, сподели фотографът.
