Държавното обвинение съобщи, че е разкрита престъпна група за шпионаж в полза на Русия. Тя е била ръководена от бивш началник във военното разузнаване, завършил школата на ГРУ, когото прокуратурата нарече „Резидента“. Той е вербувал лица, които са имали достъп до класифицирана информация, важна за нашата страна, ЕС и НАТО.
След арестите руската мисия у нас обяви, че изнесеното е спекулация и призова за обективно разследване. Държавният департамент на Съединените щати заяви, че следи отблизо случая със задържаните за шпионаж и изрази подкрепата си за страната ни.
Главният прокурор Иван Гешев нарече акцията по разкриването на групата за шпионаж в полза на Москва „безпрецедентна в новата ни история“. Обвинител номер едно даде интервю за шпионската афера само пред репортера на bTV Румяна Попова.
Как сте след всичките разкрития от деня?
- Добре, леко изморен, но не от разкритията, а от цялата тази организация, която беше доста трудна.
Как стигнахте до тези разкрития?
- Това е добра работа на българските служби за сигурност, в което включвам не само ДАНС, но и служба Военно разузнаване. Защото смело мога да кажа, че част от нещата са започнали от тази служба. От нейния анализ на риска за нейните случители. И след това по законово регламентирания път благодарение на прокуратурата.
От колко време работите по този случай?
- Не мога да кажа точно, това могат да го кажат колегите. Може би от септември – октомври миналата година.
История като от шпионски филм, но с реални участници от военното министерство и парламента, които предават секретна информация на чужда държава за пари. Това разказа и показа прокуратурата по шпионската афера.
- Това е уникален случай. И то не само в българската история, той е уникален случай в европейската история след Втората световна война. Защото има само една такава история, един случай.
Това е т.нар. „Петорка от Кеймбридж“. Трима, които са работили в службите за сигурност във Великобритания, в службите за сигурност, успяват да избягат. Тук един от нашите обвиняеми направи опит, който се оказа неуспешен. По някои параметри тези два случая си приличат, по някои се различават. Но това е единствен аналог.
Какво е мястото на всеки от тях в схемата според данните по делото?
- Нямам какво да кажа повече извън презентацията, тя е изключително подробна. Грубо казано – това, което виждам от това е, че основната част от тях събират информация.
Високопоставен служител на МО, жената на този човек, който нарекохме „Резидент“ и завеждащият класифицираната регистратура към НС. Това са шестима души, които в момента са привлечени като обвиняеми за престъпление шпионство.
За което най-тежките наказания са доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна, и ОПГ за шпионство.
Шпионската група е създадена от бивш ръководен кадър на военното разузнаване, когото разследващите нарекоха „Резидент“.
- Той бивш дългогодишен служител на служба ВО, сега е служба за военно разузнаване. Завършил школа на ГРУ в СССР. Той избяга и беше задържан близо до руското посолство на ул. „Жолио Кюри“. Намерен, поканен да придружи служителите. В резултат на това, че реализира неуспешен опт за бягство бяха провереди масирани заградителни мероприятия. Факт е, че се справиха перфектно, в рамките на два часа беше намерен.
Избягал е от сграда, близо до центъра и е походил или се е повозил доста.
Именно Резидентът е обучавал на оперативни хватки хората в групата, твърди прокуратурата. И дава примери в кадри, записи и документи от делото. Записи от разследването показват как обучава групата си на две неща - как да работи и как да се пази от пробиви. Стиковал е работата на всички участници - от военните до съпругата му, твърди прокуратурата, а записи от разследването показват конспиративни срещи, уроци по шпионско майсторство, включително заплащане и броене на пари.
- Към момента няма данни, че работят по идеологически причини, че са вербувани на друга база, а става въпрос за заплащане. Това е единствената причина за осъществяване на тази дейност. Това много ясно проличава в тези разговори, които видяхте. И това е отвратителното. Донякъде бих ги разбрал тези хора, ако вярват в нещо. Дали вярваш правилно, дали неправилно – пак не мога да приема, че продаваш държавата си. Каквото и да ти говорят, става въпрос за пари. Това е тъжното, че продаваш, предаваш и търгуваш националния си интерес за някакви жълти стотинки, за две-три скъпи маркови чанти да кажем – като гледам сумите какви са.
Срамота е – това са офицери, действащи, бивши, които би трябвало да са служили и да служат на страната си, да защитават нейния национален интерес.
Дали ли са обяснения?
- Знаете, че в момента обясненията на един човек, който е в качеството си на обвиняем, може да каже каквото си иска и не носи никаква отговорност. Днес са едни, утре са други, зависи каква защитна теза иска да развие.
Към момента има самопризнания на един участник в тази група – пълни самопризнания. Привлечен е към наказателна отговорност и е освободен под парична гаранция. Тъй като е оказал пълно съдействие на разследването. Доколкото ми е известно другите петима човека не са дали обяснения към момента.
Няма ли това да минира делото? Оповестяването на тези записи.
- Тук влизаме в един правен спор и ще ви обясня, че когато едни доказателствени средства са явни, те стават част от досъдебното производство, те са явни и се разгласяват с разрешение на наблюдаващия прокурор. А дали са достатъчно доказателствата решава само българския съд. При това с крайния си акт.
А какво има в тези неща, които показахме – всеки може да импровизира и интерпретира по начина, по който си прецени.
Могат да кажат например, че доларите, които всички видяхме как се броят са фалшиви и са предназначени, за да се хвърлят в заведения. Сега, всеки може да си обявява защитни версии каквито си прецени. Имаше преди години един, който казваше, че си ги е правил на тапети.
Публикуваните сега доказателства са само част от направените през последнте месеци записи, твърди Иван Гешев.
- Продължава работата. Естествено, че може да се разшири кръга на обвиняемите лица, има данни за контакти и с други лица. Става въпрос за достатъчно доказателства. Тези текстове са много стари, шпионство, група за шпионство. Мисля, че са от 1968 година. Мисля, че по тях почти няма практика. Те са изключително трудни. Някои говорят за законодателна реформа. Под реформа разбират унищожение на прокуратурата. Този рефрен с реформите го слушаме от 1989 година.
Дадох едно сравнение наскоро – реформа е да бутнеш една къща и след това да питаш защо вали. А би трябвало да може – ако може да си оправиш просто покрива. Тази реформа е това, което казах за военното правосъдие. Почти го унищожихме и сега казваме – нямаме военни прокурори, нямаме военни следователи, нямаме съдии, а имаме пожар.
Проблемът по подобни дела според главния прокурор не е само кадрови, но и законодателен.
– Това са важните неща. Текстът е от 1968 година. Въпросът е защо някой не актуализира примерно престъпленията, свързани с глава 1 от НК, престъпленията срещу Републиката, които са много стари, много трудни – със съвременни обществени отношения, които трябва да се защитават.
Примерно – т. нар. агенти с влияние. Например, в България можеш да направиш партия с чуждо финансиране, да защитаваш чужд национален интерес, за това да ти плащат чужди организации и държави. И това да е законно и да няма никаква наказателна отговорност. Ето това са въпросите, които трябва да се поставят, това са реформите, които трябва да се направят.
Новата шпионска афера няма нищо общо с предишните според главния прокурор.
- Тези случаи са много различни и несъпоставими. Едно е да събираш данни и да развиваш дейност, несъпоставима с дипломатически статут, съвсем различно е да имаш група, които конкретно работят за чужди интереси и продават българския национален интерес. Затова и казвам, че този случай е много различен. Така че това е характерното в случая и мога да кажа, че не става въпрос за политика. Надявам се това да не бъде възприемано и интерпретирано геополитически и политически. Прокуратурата и аз в случая защитаваме българския национален интерес и това ни е работата.
Колко важна и колко ценна е била информацията - това е предмет на оценка по досъдебното производство. И българските служби за сигурност са направили всичко възможно да минимизират всички щети по изтичане на информация.
Тези хора заемат сериозни позиции в служба Военно разузнаване. Министерство на отбраната, бивши служители. С огромен опит, с голяма подготовка. Със специални знания да придобиват, да се пазят. Те са обучавани и работят това нещо. Така че това е направило още по-трудно да се работи с тях.
Беше много трудно, защото няма военни прокурори почти, защото трябваше да се съберат от цялата страна. Защото са останали няколко военни прокурори и съдии, а това – трябват разрешения за претърсване и куп други документ. Почти няма военни следователи които са командировани. Беше много трудно, но и интересно и колегите се справиха. И аз се надявам в бъдеще българският законодател да възстанови достойното място на българското военното правосъдие.
