Знаете ли колко е времето, за което децата могат да стоят пред синия екран, без да се уврежда тяхното здраве? Поли Гергушева представи първото издание на своята поредица, която стартира в предаването "Тази събота". "Екранните деца" е първата тема от поредицата, с която Поли ще се опита да отговори в рамките на предаването на хилядите въпроси и притеснения, които имат родителите по пътя към отглеждането на здрави и щастливи деца.

"Всеки път темата ще е различна и за това ще имам нужда от помощта на нащите зрители, от които ще се ръководя. Затова призовавам всички майки, бащи, баби, дядовци и т.н. да ми пишат кои са темите свързани с детското здраве, развитие и образование, които ги вълнуват", каза Гергушева.

"Започвам с темата за екранното време, защото както знаете от началото на тази година компютърните игри официално бяха признати за зависимост и именно за това говори и един от специалистите в репортажа: за пристрастеността към екраните и как това вреди на развитието на детския мозък", допълва тя.

Екраните - неизменна част от нашия живот, а отдавна и от този на децата ни. В борбата си да бъдем перфектни родители, често поставяме детето пред екрана и се лъжем, че това е образователно и е за малко. Но даваме ли си сметка как влияят тези бързо сменящи се картинки на детския мозък?

"Ники започна да гледа телевизия някъде към 7-8 мeсец за първи път, започнах да му пускам песнички на български език в рамките на 20-30 минути на ден максимум. Тъй като при нас захранването не протече толкова гладко, колкото ми се искаше, той трябваше да хапва към осмия месец едни стабилни количества, за да може да се развива добре. И всъщност в един момент аз прибегнах до телевизора, за да ми е в някаква помощ, докато той хапва", каза Жени Коларова.

"Към година и нещо той започна да иска все по-често да иска да му пускам телевизора, сочеше ми дистанционното и телевизора, ставаше раздразнителен, ако му откажа... Общо-взето нещата излязоха извън контрол, когато започна по три-четири пъти да ми носи дистанционното и се сърдеше, че не му го пускам - започваше да го хвърля", допълни тя.

Жени сама забелязва, че екранното време действа зле на сина й Ники и го спира от раз. Навикът, който изграждат гледащите в екран деца, докато се хранят - или дългото време, което прекарват, гледайки движещите се картини - водят до серия проблеми в развитието им, каза психологът и логопед Ася Йончевска.

"Най-често родителите идват, когато детето не проговаря. Друго, което е често срещано, са едни нервни кризи, при които децата много настойчиво искат да се случи това, което те са решили - да се случи сега, веднага, не могат да изчакат. Когато детето има такова поведение няколко пъти на ден, когато детето бъде агресивно - дали ще се самонаранява или ще се опитва да удря възрастния, за да получи това, което иска - това вече излиза от рамките на нормалното", каза Ася Йончевска, психолог и логопед.

Ася Йончевска обяснява, че времето прекарано с екрана, учи детето само да получава информация от обекта пред себе си, без да има нужда да отговаря. Така децата стават апатични и трудно общуват с връстници и възрастни.

"Дори тези детски, когато родителят понякога ми казва: "Ама там ги питат, задават им въпроси, учат цветове, форми". Да, има някакъв образователен елемент, но той може и по друг начин да се научи. Децата в един момент разбират, че няма нужда да отговарят, защото телевизорът или екранът ще продължи", допълни Йончевска.

От години д-р Стоян Везенков се занимава с изследване на вредата, причинена на мозъка и нервната система на детето в следствие на прекомерната употреба на екрани. На детето се пускат различни видове стумулация - компютърна игра или видеосъдържание - а в момента, в който то се потопи изцяло в него, екранът се замъглява или изчезва. Така се стимулира детето да се върне в реалността.

12-годишният Вергил е в програмата на Центъра за приложни невронауки от шест месеца. Споделя, че прекарва по около 4 часа пред компютъра.

"След тези 4 часа се чувствам сякаш съм направил нещо - и ми е приятно, че съм го направил. Откакто посещавам този център се стегнах по-добре физически, в училище изпреварвах другите деца, като тичахме; сега излизам повече навън и слушам музика в едното ухо", каза ученикът.