Единственото училище за планински водачи на Балканския полуостров се намира у нас. То е в троянското село Черни Осъм и вече е на 145 години. В него в момента се обучават над 120 ученици от първи до 12. клас, които са дошли от цялата страна и живеят в Черни Осъм.  

Васил Ганеков се записва в Училището за планински водачи в Троян, тъй като от малък мечтае да катери високите върхове в планината. Знае, че в планината човек трябва се движи подготвен.

„Аз съм момче от селото и от малък винаги минавам покрай училището и виждам батковците как катерят стената. Изглеждаше супер яко. Винаги си мечтаех и аз да съм от тези батковци, които се катерят по стената. Така и стана, сега съм баткото, който винаги е на стената“, разказва Васил.

Училището за планински водачи възниква първоначално като килийно в Троянския манастир. През миналия век то функционира като основно, а през 2000-та година, по идея на алпиниста Минко Занковски, се открива паралелка за планински водачи.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

По настояване на ръководството на училището преди четвърт век професия „планински водач" е вписана в регистъра на професиите в България.

„Това е една атрактивна професия, която намира място в списъка със специалностите в България и държавата ни, бъдейки планинска страна, с няколко интересни по-високи планини има нужда от тази специалност“, казва кметът на село Черни Осъм Марин Сираков.

Снимка: bTV

Често учениците се включват в отрядите на Планинската спасителни служба в реални спасителни мисии.

 

„Учим топография и ориентиране с GPS уреди. Всичко, което е и за зимната планина. Ходим с колани. Работим и с ПСС и на по-леки акции взимаме и ученици, за да могат да се интегрират в отрядите и да подхранваме и тази структура, защото бъдещето е в младите“, разказва учителят Мартин Семерджиев.

„Още от малък съм постоянно в планината, аз съм от София и живея близко до Витоша. Това е моята площадка за игра, Витоша – изцяло. С всичко в планината съм се занимавал и беше най-логично тук да дойда“, посочва Боян Миков.

„Баща ми беше екскурзовод и водеше групи. Аз с него обикалях навсякъде и тук реших, че ще бъде добре, свързано и с професията на баща ми и ми хареса“, споделя ученикът Дамян Вахнянски.

Учителите, които са и членове на планинската спасителна служба казват, че често хора, които не са подготвени за планината претърпяват инцидент и се налага отрядът да се намеси максимално бързо. Затова спасителите казват, че държавата час по-скоро трябва да осигури повече въздушни линейки.

„Хеликоптерите са много важни. Ние в нашия район акциите ги правим с подход, който предполага часове. Два, три до пет, шест, това ни е само подхода. Сега човек, ако бедства и наистина е важно да бъде спасен, 5-6 часа, особено в тези минусови температури...“, коментира Мартин Семерджиев.

 

Голяма част от спасителите у нас са възпитаници на Училището за планински водачи. По думите на кмета на село Черни Осъм 60% от учениците, обучавали се в училището, са планински спасители.

А според местната управа след COVID пандемията интересът към планинския туризъм се повишава.

„Много хора живеещи в големия град преоткриха нашата планина и училището за планински водачи става едно все по-предпочитано учебно заведение“, казва кметът на община Троян Донка Михайлова.

Преобладаваща част от учениците от специализираната паралелка след това продължават да се развиват в сферата на туризма.

Сред възпитаниците на училището има и такива, които се включват в експедициите на проф. Пимпирев в Антарктида.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK