Единственото училище за планински водачи на Балканския полуостров се намира у нас. То е в троянското село Черни Осъм и вече е на 145 години. В него в момента се обучават над 120 ученици от първи до 12. клас, които са дошли от цялата страна и живеят в Черни Осъм.  

Васил Ганеков се записва в Училището за планински водачи в Троян, тъй като от малък мечтае да катери високите върхове в планината. Знае, че в планината човек трябва се движи подготвен.

„Аз съм момче от селото и от малък винаги минавам покрай училището и виждам батковците как катерят стената. Изглеждаше супер яко. Винаги си мечтаех и аз да съм от тези батковци, които се катерят по стената. Така и стана, сега съм баткото, който винаги е на стената“, разказва Васил.

Училището за планински водачи възниква първоначално като килийно в Троянския манастир. През миналия век то функционира като основно, а през 2000-та година, по идея на алпиниста Минко Занковски, се открива паралелка за планински водачи.

При гъста мъгла и ураганен вятър: Спасиха момче и момиче, изгубили се на Витоша (СНИМКИ)

По настояване на ръководството на училището преди четвърт век професия „планински водач" е вписана в регистъра на професиите в България.

„Това е една атрактивна професия, която намира място в списъка със специалностите в България и държавата ни, бъдейки планинска страна, с няколко интересни по-високи планини има нужда от тази специалност“, казва кметът на село Черни Осъм Марин Сираков.

Снимка: bTV

Често учениците се включват в отрядите на Планинската спасителни служба в реални спасителни мисии.

 

„Учим топография и ориентиране с GPS уреди. Всичко, което е и за зимната планина. Ходим с колани. Работим и с ПСС и на по-леки акции взимаме и ученици, за да могат да се интегрират в отрядите и да подхранваме и тази структура, защото бъдещето е в младите“, разказва учителят Мартин Семерджиев.

В помощ на „ангелите на планината“: Нужни са средства за високопроходима шейна в Рила

„Още от малък съм постоянно в планината, аз съм от София и живея близко до Витоша. Това е моята площадка за игра, Витоша – изцяло. С всичко в планината съм се занимавал и беше най-логично тук да дойда“, посочва Боян Миков.

„Баща ми беше екскурзовод и водеше групи. Аз с него обикалях навсякъде и тук реших, че ще бъде добре, свързано и с професията на баща ми и ми хареса“, споделя ученикът Дамян Вахнянски.

Учителите, които са и членове на планинската спасителна служба казват, че често хора, които не са подготвени за планината претърпяват инцидент и се налага отрядът да се намеси максимално бързо. Затова спасителите казват, че държавата час по-скоро трябва да осигури повече въздушни линейки.

„Искаме да предадем надежда за спасение“: Група приятели дариха 11 000 лв. на БЧК

„Хеликоптерите са много важни. Ние в нашия район акциите ги правим с подход, който предполага часове. Два, три до пет, шест, това ни е само подхода. Сега човек, ако бедства и наистина е важно да бъде спасен, 5-6 часа, особено в тези минусови температури...“, коментира Мартин Семерджиев.

Голяма част от спасителите у нас са възпитаници на Училището за планински водачи. По думите на кмета на село Черни Осъм 60% от учениците, обучавали се в училището, са планински спасители.

А според местната управа след COVID пандемията интересът към планинския туризъм се повишава.

„Много хора живеещи в големия град преоткриха нашата планина и училището за планински водачи става едно все по-предпочитано учебно заведение“, казва кметът на община Троян Донка Михайлова.

Обучение на кучета спасители: Училище у нас предлага такава специалност

Преобладаваща част от учениците от специализираната паралелка след това продължават да се развиват в сферата на туризма.

Сред възпитаниците на училището има и такива, които се включват в експедициите на проф. Пимпирев в Антарктида.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK  

Продължи да четеш