Двама българи, които живеят в Германия, са намерили начин да носят родината навсякъде със себе си. Където и да пътуват, не изваждат от куфара си нещо много специално - българска народна носия.
Меги и Ивайло са заедно близо осем години. Пътешествията са това, което ги събира. Запознават се на морето, където работят като екскурзоводи. Още в началото на връзката им посоката се променя.
През лятото на 2012 г. Меги е приета да учи в Германия и предлага на Иво да замине с нея. Без колебание той се съгласява. В Дюселдорф и двамата работят като банкови служители в различни банки.
Обичат да разнообразяват ежедневието си с пътешествия. На едно от тях им хрумва идеята, че не само в Германия могат да показват, че са българи и се гордеят с това.
„Идеята ни дойде 2015 г., когато решихме да посетим „Октоберфест” в Мюнхен и бяхме страшно впечатлени от местните хора, които без значение дали са млади, или стари, мъже или жени, всички бяха облечени с традиционните си носии. И не само на самия „Октоберфест” - и в града дори си ги носеха с невероятна гордост и са известни с това”, разказа Иво.
Оттогава стягането на багажа е лесно и винаги в него има три важни неща – носия, паспорт и фотоапарат.
Мексико, Италия, Кения, Виетнам, Камбоджа, Испания и Португалия са само малка част от местата, където двамата са показали българската носия. Едно от странните места за тях е село в Кения, където хората са проявили голям интерес към облеклото им. Дори им показали право хоро.
„Аз съм от Димитровград и може би донякъде има връзка между тракийската риза и произхода ми от Димитровград, а Меги е от София. Аз съм от София, няма нищо общо добруджанската носия. Но майка ми е от град Добрич, така че може да се приеме като един вид уважение към майка ми”, сподели още Иво.
„Много ще се радвам, ако успеем да мотивираме по този начин и други млади хора да обличат с гордост българската национална носия и да я носят с гордост. Не в града, не в центъра на София, но по такива събирания и мероприятия”, допълва Меги.
Двамата признават, че България им липсва и затова винаги, когато могат, се връщат в родината.
