Какво е да се пребориш с най-голямата си слабост и да победиш зависимостта от наркотиците? След книгата на нашата колега Весела Тотева сега имаме възможност да видим историята ѝ на екран с филма „Доза щастие”.
Най-добрата приятелка на Веси в трудния ѝ период е Красимира Тодорова. Актрисата, която влезе в нейния образ е Ирмена Чичикова.
Тодорова сподели, че ѝ е било странно да се гледа отстрани: „Когато разбрах, че тя ще играе моята роля, аз си казах „С какво съм заслужила един толкова талантлив български актьор да играе моя скромен живот?”.
„За мен това беше много важно – да я чуя как говори, как се държи. Записвах си някакви детайли, чисто на сетивно ниво какво прави. Защото за първи път ми се случва да изиграя образ на човек, който е от плът и кръв, до мен. Аз самата никога не съм се срещала с такова нещо, никога не съм имала досег с хора, които са били зависими. И за мен това беше наистина една изключително непозната територия. Страховито непозната”, разказа Чичикова.
Весела и Красимира се запознават в началото на 90-те, когато животът в България се променя по всякакви линии. Една от които е навлизането на дрогата.
„Ние двете с нея бяхме приятелки още преди да взимаме каквото и да било. Но по стечение на обстоятелствата аз започнах работа в ресторант, който се намираше в непосредствена близост до „Магура”. Тогава започнаха да се появяват и наркотиците. Преди нямаше такова нещо. А ние и двете с Весето бяхме с еднаква съдба. И двете родили млади, и двете развели се, и двете сервитьорки. И някак си станахме си дружки и лека-полека и покрай хората от ресторанта, които идваха, ти казваха „Ама ти пробвала ли си еди-какво си” и ние „Ама защо да не пробваме, ние сме силни, можем да се справим”. Знаем, че това е проблем, но нали хората може би си мислят, че трябва да взимаш години, за да имаш някаква зависимост. Не, напротив, взимаш няколко пъти и в момента, в който един ден, както във филма, се събуждаш и разбираш, че нещата вече не са същите и ти си по нанадолнището”, разказва Красимира.
Спасение има и то се крие помежду ни – комуникацията ни, в жестовете ни. Днес Краси работи, излиза с приятели и скоро очаква внуче.
„Ако попиташ някого как е и той ти каже, че не е добре, ти самият някак си вътрешно се стресираш и не знаеш как да реагираш, а не би трябвало да бъде така. Би трябвало да можем да говорим за дупките в живота си. За моментите, в които не се чувстваме добре, защото животът не винаги е цветя и рози”, казва Ирмена Чичикова.
„Никога няма да забравя Весето, като спря и каза: „Знаеш ли, от години не съм усещала как мирише тревата и не съм обръщала внимание колко прекрасно синьо е небето!”. За мен това беше тогава „Ама какво ми говориш, бе, Веси? Каква трева?”. Факт е, че, когато имаш други проблеми, това не те интересува. А когато вече тези проблеми са зад гърба ти, ти се вглеждаш в най-малкия детайл и най-малкото нещо те прави щастлив”, спомня си Красимира.
„Доза щастие” разказва истинска история. За падението и спасението на една млада майка – Весела Тотева. Нейната дъщеря – Валя, изиграва ролята на майка си.
