Тази седмица ви разказваме още една история за доброто, което носи промяна. Тя е за семейство Йорданови и техните два живота до идването на „Бригада Нов дом” – стария, който си спомнят с болка, и новия, заради който надеждата им възкръсва.
Диагнозите преобръщат животи. Именно това е преломният момент в живота на Даник и Юлия Йорданови. Заболяването е аутизъм. Чуват го, когато по-малкият им син Марио е само на две.
Когато разбират за състоянието на детето си, дори не знаят какво точно означава думата, поставила началото на техния ад.
В грижите за вече 13-годишното дете помага и големият син на семейството – Майк. Освен заболяването на Марио, друга от големите пречки на семейството е домът – общинско жилище, в което няма добри условия за живот. Майк няма дори легло.
„Аз като родител се чувствах много зле, но нямаше как да направя нищо по въпроса. Нямахме мивка. Чешмата течеше, нямаше тръби в банята, никакви условия за живот. Нямахме хладилник нямахме, нямаме къде да спим. Майк спеше на пружина, ад”, разказва Даник.
На протест на майките на деца с увреждания през април миналата година обаче Юлия открива магията, която променя живота им – екипа на „Бригада Нов дом”.
Днес те продължават да живеят в същия апартамент, но вече го чувстват като свой дом, в който обичат да се връщат. Промяната е основна и сбъдва една от мечтите на семейството – да имат хладилник.
„Много се радвам, че имаме хладилник. Вече има къде да съхранявам храната. Не я държим с тенджери и торби на терасата”, каза Юлия.
Освен за семейния уют новата обстановка помага и на двете деца. Здравословното състояние на Марио се подобрява съществено – от 5 кризи на ден, сега получава само 1 седмично.
„Преди се хранеше в леглото, но сега се храни заедно с нас. И аз съм много щастлива от този факт”, заявява Юлия.
Стаята е в цветове, които го успокояват. Вместо кашони, има гардероб. Родителите вече имат своя стая, а в кухнята кипи усилен труд, защото Юлия приготвя любимата храна на семейството си.
Майк вече кани приятелите си вкъщи, защото се гордее с дома си, а любимата част от апартамента е новата вана.
Връщат си и най-ценното – надеждата.
„Съдбата не мога да я променя, но се надявам някой ден някъде някой учен да направи нещо. Това ми е мечта”, казва Даник.
