С многото валежи през пролетните месеци, покрай дървета и храсти често попадаме на охлюви. Мекотелото се превръща в традиционно френско ястие, но се оказва, че все повече навлиза и на българския пазар като специалитет.
Вече 7 години Валери се занимава с охлюварство и се грижи за близо 600 000 на сезон. А разликата между дивия охлюв в гората и този във фермата е предимно в качеството.
-
2 мин.Румен Радев обяви кога свиква 50-ото Народно събрание -
2 мин.ГЕРБ-СДС покани на срещи всички партии, които влизат в новия парламента -
5 мин.Десислава Иванчева: Все още съм в затвора, в сряда тръгвам с автобуса обратно за Сливен -
1 мин.Мъж и жена се удавиха в Бургаско -
3 мин.Убийство с особена жестокост: Предадоха Рангел Бизюрев на съд за Димитър от Цалапица -
10 мин.Там, където се роди „Величие“: „Исторически парк“ не е просто място за забавление, а идеология
-
2 мин.Румен Радев обяви кога свиква 50-ото Народно събрание -
2 мин.ГЕРБ-СДС покани на срещи всички партии, които влизат в новия парламента -
5 мин.Десислава Иванчева: Все още съм в затвора, в сряда тръгвам с автобуса обратно за Сливен -
1 мин.Мъж и жена се удавиха в Бургаско -
3 мин.Убийство с особена жестокост: Предадоха Рангел Бизюрев на съд за Димитър от Цалапица -
10 мин.Там, където се роди „Величие“: „Исторически парк“ не е просто място за забавление, а идеология
„Разликата между дивия охлюв и този, който ние отглеждаме е близо 7 пъти по-висока изкупна цена. Това е за сметка на по-добрите свойства на месото и слузта, която се използва в медицината и козметиката“, казва фермерът на охлюви Валери Палачоров.
„Спряхме се на този бизнес, защото е нестандартен, малко рядък и същевременно продукцията, която произвеждаме има няколко аспекта - първо кулинарният аспект, след това козметиката и не на последно място медицината“, допълва той.
Фермата му се намира в село край Стара Загора и ги отглежда от яйца до готови за преработка охлюви. Бизнесът е сезонен - от април до октомври.
„Всичко тръгва от яйцето, рано напролет ние ги пускаме, те снасят яйца в едни специално саксийки, отделяме яйцата и след две седмици близо се излюпват малките охлювчета. След това ги пускаме на партиди в полетата и върви един 100-дневен процес на угояване, докато те станат годни за събиране“, разказва фермерът на охлюви Валери Палачоров.
„Слънцето най-много мори охлювите, затова така се отглеждат. Всяка вечер ние пускаме оросяване, за да имитира дъжд, за да излязат да ядат и за да навлажним почвата. Самички излизат по скарите, ядат си фуража и като се наядат пак се прибират под скарите да си почиват“, допълва Валери.
Един охлюв снася между 150 и 200 яйца наведнъж и така от 1 декар излизат между два тона и половина и три живи охлюви. Когато достигнат своята зрялост, се изпращат за преработка в Гърция.
„Изнасяме по-голяма част от продукцията в чужбина като живи охлюви, а една част я връщаме обратно в България като краен продукт охлюви по бургундски, който продаваме по магазините и заведенията“, допълва фермерът.
По думите му в последно време има засилен интерес.
„Аз виждам перспектива, затова се занимаваме. След като се преработи охлювът, месото може да се запази 4-5 години. Лошото е, че в този бизнес, нямаме никаква подкрепа от държавата, никаква субсидия няма за нас, които гледаме охлюви“, споделя Валери Палачоров.
Преработеният продукт влиза в българските супермаркети и ресторанти, а ползите от тяхната консумация са големи.
„Много полезен, намира няколко приложения за стомаха, за ставите много добри приложения. Все по-често се използва и при онкологични заболявания за следоперативно лечение“, посочва фермерът на охлюви.
Интересен факт е, че електропастир предпазва охлювите бегълци и така приказката „бавен си като охлюв“ се оказва невярна.
