Доайенът на българското кино, Стефан Мавродиев, за общо между Държавна сигурност и Фейсбук

Един от доайените на театъра и киното в България – Стефан Мавродиев, посреща в дома си Петя Дикова за разговор за филми, пороци, любов и всичко това поднесено с неподправения му стил.

- Чудех се дали сега ще сте с дълга коса, защото в моите спомени винаги сте с къдрици…а от книгата Ви разбрах, че едно време е имало отдел „Коси и бради“, много ли Ви гонеха от този отдел?

„Те бяха спорадични, от време на време откачаха, правеха акции и съм попадал в тези акции. Те си ме познаваха. Имах и бележки – и от тях, и от киното. Глупости, това бяха пълни глупости и престаравания, идеологически, никому не бяха нужни. Но Людмила Живкова като дойде всички тези работи отпаднаха, защото, то беше срамота вече“.

- Разкажете ми за златните години на българското кино.

„Всяко време по някакъв начин има златни моменти – когато се получат хубави филми. Аз съм започнал да снимам много рано – някъде 1965г. Постепенно самото кино постигна много неща. Ние имахме шанса да бъдем студенти, когато пристигаха следващите големи български режисьори“.

Снимка: bTV

„Много хубава атмосфера имаше и после постепенно това се разви. Сегашното безсистемие се получи от временното унищожение на киното, което беше буквално унищожено за 10 години – но това е друга, неприятна тема. Това е престъпна дейност, реално“.

- Кой поръча унищожението на българското кино?

„Никой не го е поръчал, това е безхаберие. Не са гледали на тази работа като нещо, което е необходимо сега – някаква такава безотговорна постъпка. Слава Богу, това не се случи. Вярно, че времената бяха много объркани, много трудни. Стане ли дума за пари, всяка нежност изчезва. Тези факти са така и аз не мога да ги премълча по никой начин“.

- Кога имаше културна политика и сега има ли такава?

Снимка: bTV

„Твърди се, че има, но това означава работата на културното министерство. То как се занимава с културата в България? Имаше един период, в който тази работа беше изпусната, просто беше оставена на самотек – този период беше много тежък. За да се направеше постановка, падаше голямо търсене на пари – аз лично съм осигурявал за мои неща пари отвън непрекъснато и то за много важни работи“.

- Намирате общо между Държавна сигурност (ДС) и Фейсбук, какво е то?

„ДС си е ДС, аз говоря за нейни начини да наблюдава всичко – така наречените доносници. Фейсбук е вид доносничество в днешно време – там всеки може такава мръсотия да говори срещу някого, която преди можеше само да я напише в донос, по това си приличат.“

- По много холивдуски начин във Вашия житейски летопис разказвате за пороците си. Кои са те?

„Много са, а дали са пороци – друг въпрос. В кръчмите рецитираха „Батко Мавро е герой, водката си порка той“ – те си правеха майтап като вляза.

-Казвате, че алкохолът е приключил кариерата на много Ваши колеги, но при Вас не става така?

„Когато разбрах, че е или едното, или другото, тогава свърших с тези красиви пиенета. Те бяха свързани не с отчаяние, а с възторга от това, което правим. Като му изтървеш обаче на въодушевлението мярката, то се превръща в разбиване на личността. Не че сега не си почерпвам душата след представления, но всичко това е в разликата съвсем на нормалното“.

Какво още сподели актьорът вижте във видеото към материала.