В понеделник, от новина в международната хроника разкритията от Досиетата "Пандора" се превърнаха в шумен скандал у нас. Първо, чухме името на единия български политик с офшорни фирми – Делян Пеевски.
Според мащабното международно журналистическо разследване Пеевски е свързан с три офшорни фирми. Сайтът bird.bg показва документ от 2013 г. с името на Пеевски като директор на една от тях, докато е депутат, а след това и шеф на ДАНС за едни ден. Пеевски не отговори на журналистическите въпроси, но ден по-рано изпрати писмена позиция, че "винаги е бил изряден".
„Въпросните дружества са изцяло дъщерни на дружество, в което имам пряко участие и което е надлежно декларирано, като всякакви различни интерпретации са изцяло неоснователни и манипулативни“, каза той.
През 2013 г. Пеевски декларира 17 000 лева в банка, но не и фирми. Едва през 2015 г. посочва свое участие във фирми, но в писмената си позиция днес твърди, че тези дружества нямат активи и не са сключвали сделки. Година по-късно, през 2016 г., според Досиетата "Пандора" Пеевски е собственик на дялове за 100 000 долара в регистрирана на Сейшелите фирма. Българските журналисти в разследващия екип информираха, че и майката на Пеевски Ирена Кръстева има сметки в Швейцария.
От Досиетата "Пандора" излезе името на още един български политик с офшорна компания, а именно Николай Младенов.
Малко преди да започне работа в ООН, бившият военен и външен министър от първото правителство на ГЕРБ е регистрирал офшорна фирма на Сейшелите през швейцарски посредник. Но, не я е декларирал. Пред bird.bg Младенов обяснил, че тази фирма никога не е извършвала дейност.
„През 2013 г., след края на мандата, реших да започна свободна практика, ново начало. За целта реших да регистрирам фирма, чрез която да работя. Свързах се с швейцарски финансови консултанти и започнах кореспонденция с тях. После получих оферта от ООН и плановете ми се промениха", обясни той.
ДАНС, НАП и КПКОНПИ поискаха пълна информация от Консорциума с разследващи журналисти, направил разкритията. Точно, както се случи и през 2019 г., но не след международен, а след скандал у нас.
Тогава главен прокурор е Сотир Цацаров, искането му идва по времето на скандала с апартаментите на властта, купени на занижени цени и призива на Румен Радев за присъди за корупция, конфискация и връщане на пари.
Резултати от тази проверка ще има до две месеца, стана ясно, след като през юни тази година служебният вътрешен министър Бойко Рашков обяви, че прокуратурата бави изясняването на въпроса с имуществото на 38 политици и магистрати.
„Прокуратурата има данни за магистрати от ВСС. Там има материали за високопоставен прокурор и за неговата съпруга. Един такъв прокурор няма да поиска да се публикуват такива данни, защото ще възникнат въпроси и за него самия“, заяви Рашков.
В отговор от прокуратурата разпространиха информация как е протекла проверката и извода, че нарушения няма, а в началото на 2021 г., от друго международно разследване - OpenLux, с партньор в България сайта „Биволъ“ научихме, че синът на конституционния съдия Констатин Пенчев има 1,2 млн. лв. в сметки в Люксембург. А политикът Александър Томов е краен собственик на фирма, с активи за над 6 млн. евро.
Първия трус у нас след международно журналистическо разследване е през 2016 г. От Досиетата „Панама" излизат имената на Николай и Евгения Баневи.
Тогава научихме, че и оръжейният търговец Петър Манджуков се свързва с фирма, регистрирана на британските Вирджински острови преди 15 г., която в последствие прехвърля на съпругата си. Както Николай Младенов днес, така Петър Манджуков тогава обявява, че фирмата не е имала дейност и той е забравил за нея, а държавата и тогава обещава действия.
„Относно предприемачите напомням, че да оперираш в офшорни зони не е нарушение на закона , но ако това е довело до неплащане на данъци у нас, НАП трябва да се заеме, чакаме информация и такава ще има“, заявява тогавашния вицепремиер Томислав Дончев.
Последвалата реакция не води до разкрития за нарушения. Николай и Евгения Баневи са арестувани две години по-късно по друго обвинение.
