Наричат го детето на Враца, въпреки че скоро навърши 70. Един човек в инвалидна количка, който кара врачани да се усмихват, дори да не им се иска. Усмивките запечатва в снимки. И после ни ги показва. Зарежда ни с радост и доброта. И ни лекува с тях. Той е Тони Дуковски - емблема и почетен гражданин на града.

Снимка: btvnovinite.bg

Много хора се разпознават в снимките му. Уловил ги е в крачка на площада във Враца, където е работното му място. Не им е поискал разрешение, но никой не му се сърди, защото е запечатал най-доброто от тях. Нима има толкова щастие във Враца – един по принцип сърдит град?

"Това, че говори трудно и трудно се движи, не му е никакъв проблем да комуникира и да бъде много по-социален от много хора, които не съм сигурен дали сме толкова социални и дали се раздаваме за хората, колкото той", споделя Васко Врачовски – приятел на фотографа.

Прикован в инвалидна количка от детството си,  Тони Дуковски никога не се оплаква. И никога нищо не иска. Фотоапаратът държи на магия и не спира да снима, дори на 70.

"Той е детето на града, той улавя всички ония прекрасни мигове, които стават в нашия град", отбелязва друг негов приятел – Димитър Тошев.

За себе си и за своите персонажи самоукият фотограф  говори  с удивително чувство за хумор. "Аз не ги питам, аз снимам и не питам и най-голямата награда е, че досега не съм ял бой", казва Тони.

Преживява с обидно ниска пенсия. Макар самият да има нужда от помощ, често остава без нищо в джоба си, защото дарява.

За първи път ви разказахме за Тони, когато изпадна в професионална беда. "Недоброжелатели му бяха откраднали фотоапарата, не му го върнаха, или му го върнаха, но му искаха пари за откупа, беше малко грозна историята, както и да е, сдоби се с фотоапарат, сега в момента има и винаги ще има”, отбелязва приятелят му Васко.

Често ги амортизира, защото непрекъснато снима.  Триста фотоса, сиреч триста усмивки, приготвил за 70-годишния си юбилей. Но организаторите на изложбата не успели да ги поберат на едно място.

Снимките на Тони развенчават стар мит за врачани – че не са толкова намръщени хора.