В село Дерманци един млад учител е заменил киноиндустрията с учителската професия. Днес той преподава английски и кинознание в селото.
След 15 години живот в големия град Даниел Симеонов решава, че е време да се завърне към корените си. Казва, че забързаното ежедневие и суматохата са изиграли голяма роля в това да преоткрие себе си. Така учителството става неговото ново амплоа.
„Аз винаги съм бил свързан със селото, тъй като всички ваканции съм прекарвал в Ъглен, моите родители живеят там, сестра ми живее там, тям също е учител, и това винаги е било моето място. Аз никога не съм си представял, че няма да бъда учител. Представял съм си по-скоро, че бих преподавал в университет, отколкото в училище“, каза той.
Съвместно с програмата на организация „Заедно в час“ въвеждат нови методи, като основната цел е да задържат вниманието на децата и да развият тяхната креативност.
„Ние кандидатствахме да бъдем иновативно училище и да направим промени в учебното съдържание и да въведем киното като учебен предмет“, сподели Симеонов.
„Трябва да имаш енергията и желанието да се развиваш. Тази концепция за учене през целия живот трябва да я приемем по някакъв начин, като учители на първо място, и да го дадем след това на децата, защото в съвременния свят всичко се променя толкова бързо, заобиколени сме от екрани, от информация. Ролята на учителя е тотално изместена в друга посока“, подчерта той.
Даниел споделя, че киното е алтернативният начин да сплоти децата. Вече имат и няколко филма, които са изцяло заснети от тях.
„Те казват, че са най-изненадани, че имат възможност да работят с деца, с които по принцип в междучасието не се разбирали или не са имали допирни точки. Киното автоматично има такава цел - да поставя децата в такъв контекст, че те трябва да работят заедно“, каза Даниел.
„Много често срещам баби, които казват: "Кога ще почвате учебната година, защото вкъщи се говори как ще почнат и ще правят филми цяла година“, сподели той.
„Ние много често, когато реализираме какъвто и да е продукт, или в процеса на правене на филм, каним родители, близки или да помагат, или да представят пред тях крайния си продукт , защото едно от важните умения на 21 век е това да презентират това, което са създали“, каза Симеонов.
„Нашият девиз е: „При нас е интересно“. Това го постигаме точно заради разнородните интереси, които учителите имат“, сподели директорът на училището Петя Кръстева.
„Този процес много ме радва, защото наблюдавам връщане на млади хора по родните им места. Това стана възможно благодарение на онлайн пространството. При мен работят доста млади хора“, каза тя.
Според Даниел най-важното качество, което всеки учител трябва да притежава, е да бъде адаптивен.
„Училището е начин на живот за мен. И мисия, разбира се. Мисия не само да дам неща, които аз знам на учениците, а да ги срещам, да ги разбирам и аз самият да израствам от това“, заяви той.
Бъдеще за училищата в малките населени места има. Нужни са обаче повече хора като Даниел Симеонов, които да се връщат към корените си и наистина да искат да предават своите знания и умения на младите.
