Кристина Николова променя представите за непримиримост, смелост и майчински инстинкт. Тя е успешна и независима, дава шанс на връзките си, но когато след поредната раздяла остава сама, решава, че несполуката с мъжете няма да застане на пътя ѝ да стане майка.
И тъй като в тази история няма нищо случайно, със забележителната Кристина се срещнахме точно на 8 март.
„Моята история е такава, че аз благодаря на всички хора, които са около мен и на Вашия екип, че искате да я отразите. Аз вече съм почти на 43 години, станах майка, благодарение на д-р Тимева и целия екип в болницата“, споделя тя.
Това е история за дългия път към майчинството. За модерната медицина и за възможното щастие.
„Дълго време смятах, че репродуктивните проблеми няма да ме засегнат, защото аз съм здрава, активна жена, работех, пътувах, и общо взето на 38 години ми казаха: Ами не, не е така. Вие за съжаление, сте с изчерпан яйчников резерв, това се предава генетично. Никой не предполагаше, че на 38 години можеш да чуеш нещо такова. И така, тръгнах по дългия път на донорството и вече си имам един прекрасен син, благодарение на всички хора около мен, разбира се - на моите родители, на моите приятели, на работодателя ми, който ме подкрепи изцяло, сега вече съм щастлива. Истински щастлива“, споделя Кристина.
Лесно ли се взима подобно решение?
Никой не се решава лесно на подобно решение, особено когато работиш с донорски материал. Изключително трудно е да вземеш решението, че всъщност той не е на 100% чисто биологично твой, той е на 100% чисто емоционално, чисто физически, чисто духовно твой, но той не е биологически твой. Но аз смятам, че истината е в това да отгледаш едно дете, да го дариш с любов и възпитание, и с много търпение, казва още тя.
Колко време Ви отне до раждането на Андрей?
Три години и половина беше целият път. Преминах през няколко манипулации преди това, с всички възможни методи, докато не се стигна до момента, в който се наложи да използвам донорски материал, за което благодаря и на донорите. Те всъщност са най-важните. То е като да дариш кръв. Или орган.
Каква беше реакцията на майка Ви, на баща Ви?
Те бяха хората, които ме подкрепиха най-много. Даже те настояваха да опитам и този вариант. Защото аз тайно се надявах да ме уцели стрелата на Купидон и да успея по традиционния начин, но не. Те бяха изключително щастливи.
Понякога имате ли страх от стигми или някакви реакции впоследствие към Андрей?
Този момент винаги го има. как ще реагират хората, кой какво ще си каже. Всъщност го има този момент, постоянно седи някъде в съзнанието ми, но в крайна сметка кой какво ще ти каже за това да бъдеш щастлив. Кой може да ти каже ти как да бъдеш щастлив?
Някой може да е щастлив ако си е купил последен модел кола, друг е щастлив, защото е обиколил света, то аз съм щастлива, защото имам дете и приемам всички тези неща абсолютно нормално. Един ден аз ще му разкажа моята история и се надявам той да я приеме такава, каквато е. Тя не е лошо, не е престъпна.
Кога си казахте Нямам партньор, но това няма да застане на пътя на мечтата ми да стана майка“?
„Никога не ме е притеснявал проблемът с партньора. Смятам, че един човек първо трябва да опознае себе си, да умее да живее със себе си, да обича себе си и тогава може би ще срещне партньор. Това, че нямам партньор, повярвайте ми, никога през живота ми, не ме е притеснявало по отношение на това да стана майка, разбира се. Смятам, че технологиите са достатъчно напреднали, както се вижда всъщност. И съдбата беше благосклонна.
Ако трябваше да се обърнете към всички жени, които припознават във вашия път, своя житейски, какво бихте им казали?
Ами да не се предават. Щастието е това. Няма какво друго да им кажа.
Как се чувствате на първия си 8 март като майка?
Всъщност, това е най-щастливият 8 март, който съм празнувала. Надявам се да имам още много такива.
На кого е кръстен Андрей?
Андрей е кръстен на себе си и на това, че искам да бъде истински мъжествен мъж - каквото всъщност е и неговото име, за да може да защитава и закриля нежния пол.
Мечтаете ли за още деца?
На този етап, искам да отгледам това, а защо не? Никой не знае. Един ден, съдбата може да бъде още един път благосклонна към мен.
Като бебе основно бащата на Кристина я е гледал и преповивал.
„Ако питате майка ѝдали е гледала бебе някога, тя ще каже - не. От бебе, от родилния дом, до годинка и половина, докато проходи, не съм дал никой да я пипне, да я изкъпе, да я преповие. Тогава нямаше памперси - пелени, всичко аз“, споделя Красимир.
