Колко смелост и безрасъдство е нужно, за да пропътуваш сам над 100 държави по най-екстремния възможен начин. Отговорът на този въпрос дава пътешественичката Адриана Обретенова.
„Пеех в хора на варненските девойки, след това заминах по корабите, живях 4 години в Норвегия и след като приключих с работата по корабите, които между другото правиха околосветски пътешествия, не можах да спра. Това се превърна в страстта на живота ми, в мечтата, да изживея всички тези емоции, които крие тази Вселена“, казва Адриана.
Тя обясни, че има магия в това да замръкнеш в Самоа, на другия ден да се събудиш във Фиджи, или пък в Лос Анджелист, а след два дена на Карибските острови. „Откривател“ е на 104 страни.
„Красиви гледки има навсякъде, мога да кажа, че любим район ми е Югоизточна Азия, също и Южна и Централна Америка, защото в тях има събрана съвкупност и от история, и от култура и от природа… Светът е необятен и обичам да съчетавам културното с природните красоти, а там го откривам, в тези два континента“, казва жената.
Тя пътува без хотелски регистрация, а там накъдето я отвее вятърът.
Държава в картата на света, да намериш да преоткриеш, пътува без хотелски резервации
„Никога не съм пътувала по подобен начин и няма и да го направя. Опитвам се да видя целия свят, но много се влияя от коментари на пътешественици, които срещам по пътя си. Това са хора, които пътуват рисково, които са от категорията на така наречените бекпекъри или раничари. Примерно как отидох в Лаос. Там срещнах човек, който ми каза - иди и изследвай тази страна, защото до няколко години няма да е така, защото ще започне организиран туризъм, и аз отидох в Лаос може би след броени дни. Лаос е див, толкова див, толкова неизследван“, обясни Адриана Обретенова.
На места обаче освен позитвното ѝ се случват и много страшни неща.
„Последно беше в Етиопия. Там ме захвърлиха на един разклон. Купих си билет за градчето Семера, защото оттам исках да отида в най-ниското извънземно място на света, наречено Данакюл, депресията на Данакюл… Беше четири часа през нощта, в един непрогледен мрак в африканска държава, където има хиени и аз се скрих под един камион. Разбрах, че няма да изкарам там дълго време и оттам пеша до един полицейски пункт, където се прибрах при полицаите. Имала съм страшно критични моменти покрай тези пътувания, в Гватемала ме обраха няколко пъти за един месец. Всяка държава си идва с хубавото и с лошото“, казва пътешественичката.
Тя обяснява и защо я влече дивото.
„Етиопия за мен беше нещо като бойно кръщене, както като всяка африканска държава, изключвам тук Северна Африка. В момента ви говоря за Черна Африка, защото когато бях на юг в долината Омо, при племената, научих наистина потресаващи неща, които се съмнявам, че ги казват на групи пътуващи туристи. Научих как ако не направиш един ритуал с вода и кафе ти хвърлят новороденото в реката, защото то ще бъде минги… Научих, че жените са обрязани… Научих как мъжете в някои племена възмъжават, как си бият жените. Това не се говори на турист, а аз го научих“, обясни Адриана.
Тя винаги обаче се връща в България.
„Имам носталгия по България и дори когато работих 8 години по пасажерските лайнери, нямаше ден, в който да не мисля за България. Имаше дни, в които съм плакала, толкова ми липсваше. Смятам, че корените ми са тук, близкине ми са тук, кухнята. Това, кото обичам, е тук. Смятам, че човек винаги остава привързан към родното, но има и една друга истина при мен, че когато се заседя повече от месец и някак искам да хвана пътя, да отида пак
Стотици хиляди километри с маратонки и джапанки без стоп. Но тръгваш, за да се завърнеш пак.
