Украински циркови артистки намериха спасение от войната и нов дом в цирк „Балкански“.

„Февруари 2022 г. беше много хубав месец, в Херсон, вървеше подготовката за сезона планираха се кога ще започнат да правят репетициите на всички танци, на всички хореографии, правеха се костюмите, очаквахме премиерата с нетърпение“, разказва Дария.

Снимка: btvnovinite.bg

„Вторник, 22 февруари, както обикновено отидох на работа. Тренирам деца. Уча ги на акробатика, гимнастика. на другия ден, трябваше да учим нови упражнения. На тръгване след тренировките в добро настроение си казахме "до утре" и това бе всичко, това е последният ми хубав спомен от Киев“, споделя Олена.

Снимка: btvnovinite.bg

„В един момент ми звънна по телефона сестра ми и ми казва, бързо събирай вещите си, започна война. Бях много изплашена, съвсем навреме отпътувахме от Николаев, това беше в началото на войната. После силна тревога и много нерви. Страшно беше“, казва Виктория.

Снимка: btvnovinite.bg

Дария, Олена, Ирина и сестра ѝ Виктория са в сърцето на цирка, докато близките им воюват или се крият от войната. Три истории преплетени от подготовка на  документи, търсене на стени в родния дом и граници за преминаване. За да достигнат до своя спектакъл. 

„Ние работим много тясно и с руския, и с украинския цирк, защото украинските гимнастици не успяха да дойдат, жените преправиха своите номера, така че да могат да се справят без мъжко присъствие, така че да могат да осигурят приходи за своите семейства“, казва Александър Балкански.

„Моята голяма дъщеря е на тринайсет години, имам и син на два месеца. Когато започна войната, бях в България с мъжа си, също артист, той замина, но настояваше аз да остана, защото пътуването беше опасно. Сега дъщеря ми чете на малкото си братче, фотографират животни, цветя, тревички заедно с баба си и дядо си, от месеци не са излизали от вкъщи“, разказва Дария.

„Когато се излиза на манежа, е доста трудно да се прикриват вътре чувствата, но професионализмът изисква от нас да представяме изкуството ни“, допълва артистката.

„Това са зрители, те са дошли да гледат твоя танц, шоуто и не е естетично и не е правилно по каноните за поведение на манежа да покажеш някакво лично мнение за тази ситуация“, казва Дария.

„Костюмите ние от няколко години вече ги шием в едно ателие в Херсон. Всички костюми бяха унищожени, защото ателието вследствие на бомбардировките изгоря. Те дойдоха момичетата тука на 18 март, започнаха в ателието на цирка, седнаха вътре,  те започнаха и дублираха абсолютно всички костюми“, разказва Александър Балкански.

Снимка: btvnovinite.bg

„В първия момент, преди да тръгнем на работа тук, в България, ние се свързахме с роднините, за да се убедим, че са добре, че нищо не им се е случило.  Но и разбира се в колектива ние се държим една за друга, и преди да излезем на манежа се държим за ръце. Всичко е наред. Ще се справим! Всичко ще бъде наред!“, разказва Виктория.

„Но сестра ми е тази, която ми помага да не се срина, тя ми придава сила, когато излизам на манежа. Разбира се, на всяка изява, на всяко представление аз си представям, че мама, татко, нашият брат, седят в залата“, допълва Виктория.

„Циркът е като едно семейство. Ние през цялото време сме заедно. Ние работим заедно, ние живеем заедно. Споделяме си много. Моят приятел трябваше да бъде сега тук до мен, да танцуваме заедно, сега воюва за Украйна, за него няма блясък. Сега момичетата са тук и всяка идва със своята съдба, но подкрепата тук е важна. И аз съм признателна за тази подкрепа“, казва Олена.

„Обади се наша колежка, която е дресьорка, на нея мъжът ѝ беше долу в Донецк, а пък синът ѝ е женен за украинска артистка в Киев, единият е мобилизиран от едните сили, другият е мобилизиран от другите сили. Тя е по средата и каза на баща ми: „Сашка, помагай“, занимава се с дресура на кученца, котенца и таралежи. Казаха ми, че е била близко до границата. Камионът беше почти в канавката, по камиона беше стреляно, тя беше написала на камиона с боя за обувки „Цирк“, с надеждата, че никой няма да посегне, защото всеки обича цирка. Но някой беше стрелял по камиона. Когато трябваше да минат шестте кучета, цирковите шест кучета и осем котки, два таралежа, на нас ни беше отказано, защото това са циркови животни. Казахме: „Ама това са циркови животни, те бягат, жената е бежанец“. Двете граници се събраха, цял ден минахме в преговори, в разправии, не я пуснаха и аз трябваше да я върна в Украйна и от там насетне тя да чака, за да може да намери някъде подслон да се скрие“, разказва Олена.

Тази вечер тя отново ще се поклони на манежа „за хората, които защитават моята родина, за хората, които се държат и не униват, които независимо от обстоятелствата вярват, че всичко ще се оправи“.

„А аплодисментите, благодарностите  бих подарила на тези, които защитават нашата страна. Благодаря за това, че моето семейство сега е в безопасност“, допълва Виктория.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!