Откъде идва езикът ладино и коя българка популяризира песните на сефарадския народ и защо?
През 1492 г.част от някога заселилите се на Иберийския полуостров евреи и техните потомци са прогонени от Испания. Намират убежище в Османската империя. По-голямата част от тях се заселват в Цариград и Солун.
Наричат ги още сефаради, а езикът им – ладино, се говори широко в Солун до депортацията и избиването на 50 000 солунски евреи по време на Холокоста. Този език се говори и в семейството на Ева Волицер, която и до днес пази красотата на ладино песните. През 1996 г. публикува албум с 22 древни еврейски песни, който се продава из целия свят.
„Това е старинен испански, който носи характеристиките на онзи испански, който е говорил Сервантес или Христофор Колумб. Аз го научих от бабите ми, от лелите ми – те говориха испански вкъщи и аз така”, разказва Ева Волицер.
„Песните са свързани в любовта, красотата на живота. Разбира се, в тях има и една тъга, те носят една носталгичност, а поговорките са много много умни”, допълва тя.
Семейството, в което Ева израства, създава среда на любов към изкуството. Така тя открива себе си, тръгвайки по пътя на театъра и киното. След като завършва ВИТИЗ, първите ѝ постановки са в над 100-годишния русенски театър. Години по-късно самата тя преподава актьорско майсторство, като стига чак до прочутия институт „Лий Страсбург” в Ню Йорк, където са се обучавали звезди като Алек Болдуин, Барбара Стрейзънд и Мерилин Монро.
„Там се е учила Скарлет Йохансън, но не съм я видяла, защото тя е много заета. Там се обучават изключително много съвременни американски режисьори. Разбира се, самата сграда не е голяма. Винаги липсва място и всички искат да репетират и много е сложно организацията”, обясни Волицер.
„В университета, в който преподавах – „Пейс Юнивърсити”, имаше един голям салон, който бяха наели от американски театър, за да представят една изключителна постановка – „Удържимият възход на Артуро Уи” на Бертолт Брехт – една антифашистка пиеса. Това беше скоро, след като бяха паднали кулите, и тя имаше много силно послание за тероризма, който е новият вид фашизъм. Ал Пачино играше главната роля. След едно представление ние се видяхме, аз му казах, че съм българска актриса, и той, разбира се, защото е един сърдечен отворен човек каза: „Ооо, аз обичам България”. Тогава си спомням, че го поканих, и той каза, че ако има възможност, ще дойде”, разказа Ева Волицер.
Днес тя продължава да предава театралните си умения на млади таланти в България. Паралелно с това тя популяризира и ладино песните. До края на месец април на няколко места в Пловдив гласът ѝ може да бъде чут в изпълнение на 20 ладино песни, част от в специалния ѝ проект „От Толедо до Пловдив. Пътят на еврейската сефарадска песен”.
