Следва една история от Белгия. Можете ли да си представите как един белгийка говори на чист български език? И то не защото някой от семейството ѝ е българин, а защото самата тя е решила да учи български в университет в Белгия.
Кристина Газиева и операторът Борис Пинтев ви представят една любопитна история за две дами – студентката Биргит, чиито любими автори са Алек Попов и Георги Господинов, и нейната преподавателка Миглена Дикова, чиято кауза е да пази българския език жив, дори и извън границите на България.
В библиотеката на Гентския университет срещаме две жени - за едната българският език е нейният живот - учи на "А" и "Б" и малки, и големи. А за другата българският език е нов свят, красота и нещо, на което си струва да се посветиш.
Миглена Дикова-Миланова е човекът, който отваря вратата към този нов свят. За десетки белгийци. Затова съвсем нормално е да чуете българска реч в сърцето на Гент.
Тук срещаме тази млада дама, която направила избора да опознае Източна Европа.
„Здравейте, казвам се Биргит фон Акре, студентка съм в Университета в Гент, изучавах източноевропейски култури и езици, например руски език, български език и словенски език. Сега уча за учителка. Мисля, че източноевропейските езици са много интересни и например българския език, защото българският език няма падежи като руският език. Източноевропейските езици са трудни, но интересни“, разказва Биргит.
Така се запознава и с Миглена Дикова, която е неин преподавател в профил "български език". Учи езика ни в продължение на три години.
„Мисля, че Миглена е много добра професорка, защото тя е много мила и много интересна в уроците“, добавя студентката.
Познаваш ли български автори? Чела ли си книгите на някои от българските автори?
Биргит фон Акре: Знам Алек Попов и Георги Господинов. Много съм щастлива, че мога да говоря български език или руски език, защото за мен езиците са много интересни и те са богатство.
Миглена Дикова-Миланова завършва българска филология в Алма Матер, а след това втора магистратура и докторантура по философия в Католическия университет в Льовен. По-късно пътят я отвежда в Гент, където става преподавател по български език в Гентския университет.
От колко години съществува конкретно българския език като профил в този университет?
Миглена Дикова-Миланова: Може би от 25 години, аз преподавам от 10 години.
За 10 години как се разви интересът на студентите към този профил?
Интересът е доста променлив, след падането на Берлинската стена през средата на 90-те, имаше интерес. След това имаше отлив на интерес, но този отлив не е специфичен за източноевропейските езици, а по-скоро отлив от хуманитаристиката. Сега интересът се върна отново.
През годините Миглена е имала студенти с най-разнообразни мотиви да учат български - заради смесени бракове, заради емиграция, заради любов. Мнозинството обаче са белгийци, които просто намират езика за интересен.
„Нашите студенти са много сериозни, защото тази специалност е сериозна, те научават обикновено три източноевропейски езика – повечето учат руски и още два езика. И са много, много добри студенти. Аз съм щастлива с работата си тук“, казва Миглена.
„За мен това е удоволствие, ние започваме от начало, от самото начало. Те започват български втория семестър на първи курс и те вече са научили кирилицата, защото започват с руски от самото начало. Естествено, предстои една сериозна борба – Биргит каза, че в българския няма падежи, но те трябва да се сблъскат с българските глаголи, окончанията, времената на български“, добавя преподавателката.
Кое им е най-трудно?
Най-трудно им е да поставят т.н. малки думи, кратките форми на местоименията, също „си“ и „се“ във възвратните глаголи. Също и частичката „ли“ във въпросителните. Също и членуването, но това е трудно и за българите.
Когато тези хора си тръгнат от този университет и Вие вече не сте техен преподавател, какво ви се иска да запознаят те от вас?
Най-вече искам да запомнят хубавите моменти. Удоволствието, което са изпитвали, когато са се справяли с езика. И радостта, когато започнат да комуникират на български.
И както приляга на един западноевропейски университет, тук студентите са обезпечени с всички необходими материали по специалността.
„Намираме се в библиотеката, където се намират и книгите по българска литература. С което се гордеем, че можем да предоставим възможността на нашите студенти да четат българска литература. Имаме Здравка Евтимова, също Милен Русков. Разбира се, Георги Господинов, имаме книги и на Алек Попов. Аз много се радвам, че и моята последно стихосбирка е част от колекцията на библиотеката, заглавието ѝ е „Фортуна“, каза Миглена.
Тя е автор на две стихосбирки. Името ѝ стои зад редица изследвания, посветени на българската литература. Освен преподавател Гентския университет, тя е и училищен ръководител на Неделното българско училище в Брюксел, където учат над 360 деца.
Какво за вас е българският език?
В момента живота ми е свързан с българския език, българската литература и България. И не мога да кажа, че това е носталгия. Но е връщане към България, но по един много осмислен и оптимистичен начин. И аз съм оптимист за България и българския език.
Накрая ни казва, че любимата ѝ българска дума е "море". Защото и морето, както езикът ни - дава простор и хоризонт. А Миглена продължава да гледа напред и да прави все по-значимо мястото на българския език зад граница.
