През седмицата един паметник на културата в столицата за втори път потъна в пламъци. Това е сградата на старото кино „Възраждане“. Не само паметниците на културата изчезват, забравени остават и техните създатели.
Те са обикновени хора, правещи необикновени неща. Вдъхновяващите личности нямат стремеж да бъдат такива, но начина, по който следват идеите си, увлича другите.
Личности, чийто дух носи огромен заряд, а примерът им ни кара да търсим собствените си способности. Такъв е и архитектът Карл Кандулков - човек минал през ада на нацистка Германия, но завръщайки се в родината, изгражда съвременния европейски облик на град Габрово.
Карл Кандулков е роден в Севлиево. Следва архитектура в Дрезден, Германия. През 1944 г. е обвинен в антифашистка дейност и е затворен в концлагера „Бухенвалд“. Mакар и в лошо здравословно състояние, успява да дочака освобождаването на лагера и довършва образованието си.
От Държавния архив в Габрово разказват, че Кандулков сам пише в спомените си, че е излиза от там 45 кг. Баща му е бил шивач с леви убеждения и по тази причина кръщава сина си на един от водещите европейски социалдемократи – Карл Липнехт. Семейството е живеело в бедност и вероятно това е сред причините да изгради един много силен и много твърд характер.
След създаването на Габровски окръг, през 1959 г. е изпратен в града с мисията да го модернизира. Предприема мащабно строителство. Времената са трудни, но размахът му е смел.
В свое интервю Кандулков казва, че планът на един град, независимо кой е градът – дали ще бъде столица или не, винаги се прави с 50 години напред.
Такова е разбирането му за управление не само на един град, но и на цяла една държава. Един от най-емблематичните му проекти остава Домът на културата.
„Работил е при много тежки условия. Ако сега сме свикнали, че всички градоначалници и високопоставени хора живеят комфортно, луксозно, явно всичко преди не е било така – дават му една къща, в която той се настанява със семейството си, но му липсват и елементарни битови условия“ разказват от Държавния архив в Габрово.
В своите спомени той пише, че през зимата не е имало отопление в къщата. През деня той работи в Съвета – административна работа. Изгражда се нова администрация – нов окръг. Вечер се прибира вкъщи и проектира Дома на културата с ръкавици и палтото си, наметнат с балтона, защото сградата е огромна, с високи тавани, неотоплени – дори няма легла. Три месеца по-късно му осигуряват и легла, за да може да води някаква нормално съществуване.
Условията не са пречка за идеите му. Превръща една кожарска фабрика в Дом на хумора и сатирата. Реконструира сградата на Народното читалище, за да я направи модерен Драматичен театър. Съдейства за създаването на Етъра, както и за реставрирането на Боженци в архитектурно-исторически резерват.
„Искам да разберете, че градоустройството не се прави с мнения, а с работа, с чертане”, пише арх. Карл Кандулков.
Карл Кандулков успява да реализира над 70 свои проекта, сред които сградата на общината с часовниковата кула и прилежащия към нея ансамбъл от сгради, градският площад с шадраваните, множество мостове и подпорния зид на река Янтра.
Кани редица известни български скулптори, които да допринесат с ръцете си за артистичния дух на града. Освен главен архитект, той има и два мандата като кмет на града.
В този период и под негово ръководство са изградени повечето от съвременните сградите с обществено значение в града, както и над 10 хил. апартамента.
Проекти има и на други места в страната. Част от наследството, което оставя обаче като летния театър в Габрово – днес тъне в разруха.
Карл Кандулков не е просто архитект и градоначалник – за габровци той е визионер, създател и вдъхновител. Точно век след рождението му те се надяват, че и в днешните времена могат да се родят личности като него.
„Пътят до Европа съществува. Лично аз не желая да ходя по него… Ако изградим материалната си култура – фабрики, селско стопанство, инфраструктура, пътища. Ако променим варварските си табиети и се уважаваме, и мислим цивилизовано – то Европа сама ще мине този път до нас, а това ще увеличи самочувствието и достойнството ни като народ”, казва арх. Карл Кандулков.