От древни времена нашите предци се взирали в нощното небе и рисували със звезди образи и предмети от своя земен свят. Като от картинен учебник по астрономия те им помагали, за да се ориентират за празниците, сезоните и да организират по-добре своя ежедневен труд. През всеки сезон на небесната карта се открояват различни звезди и съзвездия, някои от които можем да наблюдаваме само чрез очите си.
Небесните тела, източник на знания за астрономите, откриваме и като символи в народните песни, приказките и обредите. А всяко съзвездие освен, че носи отговори на научни въпроси, разказва и по една фолклорна история, от която се раждат имената на съзвездията. За всеки народ те са различни.
„Например, ако погледнем като цяло съзвездията в гръцката култура, най-често това са митични герои-войни красиви девойки, принцеси, докато в България на базата на същите звезди, ние имаме определени други съзвездия. Едно от най-разпознаваемите съзвездия на небето – това е съзвездието Орион, но в българската култура и митология, това е Ралото. Ние започваме да го забелязваме това някъде през септември, т.е това е вече ранна есен, когато започва есенната оран”, обяснява д-р Никола Петров, директор на обсерваторията в Рожен.
A зад красивите снимки на звездите, на които се възхищаваме, стои огромният труд на астрономите. Един кадър се снима в продължение на 10-15 минути, а понякога отнема дори часове и дни. Използват се специални филтри, които максимално достоверно да изобразят цветовете и размерите на заснетите обекти, за да бъдат те правилно тълкувани. А най-големият телескоп, с който роженската обсерватория разполага, има диаметър 2 метра и се равнява на 40 000 чифта очи.
