Какво причиняваме на природата и какво често оставяме след себе си? Ладислав Цветков посети много красиво място в Източни Родопи, за да ни покаже отговора на въпроса.
Язовир „Студен кладенец“ в Източните Родопи е забележителен не само със своята красота, но и с биоразнообразието и чистата природа. Мястото е обичано от туристи и наблюдатели на дива природа.
И това красиво място обаче не е пощадено от хората. В плитките води и малките заливчета се събира сериозно количество битов отпадък.
„Едно от местата с изключително голям проблем, тъй като има много малки заливчета, в които течението на водата набутва доста сериозно количество битов отпадък“, казва Михаела Кирчева.
„Около нас първо, в горната част на камерата, имаме една прекрасна природа в Източните Родопи. Богато биоразнообразие, пълно с птици, с много различни видове животни. От долната страна обаче имаме едно невероятно количество боклук, което се е струпало тук благодарение на недобросъвестните граждани или още на човешкия фактор в цялата тази картина“, посочва тя.
Изхвърлянето в природата на битови отпадъци у нас е масова практика и не е само заради липсата на култура за опазване на природата.
„Проблемът е в това, че хората не знаят какво се случва с този боклук. И най-лесно за тях е да се отърват от него. Най-лесно можеш да се отървеш, като го хвърлиш в близкото дере или да го хвърлиш в реката. После какво се случва – те са се отървали от него“, казва Васил Флоров, туристически и планински водач.
„Старите хора са свикнали едно време да хвърлят всичко в деретата покрай къщата, но всичко е било разтворимо. Не е нямало пластмаса. Обаче, след като се появява пластмаса, те откъде знаят какво се случва после с нея и продължават по същия начин“, допълва той.
Замърсените места принуждават Михаела и Васил да променят туристически маршрути, а опитите им да почистват не са по силите им.
„Справяме се, като избягваме тези места. Нашата цел не е да ги показваме на хората. Организираме всяка година почистващи акции. И тогава имаме хора, които идват специално за това и са подготвени за тази гледка“, казва Михаела Кирчева.
От РИОСВ-Хасково посочват, че са запознати с проблема.
„Този проблем не е от днес или от вчера. Тъй като в нашия регионален обхват ние сме компетентни органи за област Кърджали. Наистина това е едно безчинство, което се случва доста често. Не е рядкост да има замърсяване във водни площи. И по-конкретно язовир „Студен кладенец“, както и язовир „Кърджали“ – сме имали такъв проблем“, коментира Тонка Атанасова, директор на РИОСВ-Хасково.
„Обикновено водните площи се замърсяват, разбира се, от дейността, от човешката дейност. Те не са стигнали и те не са от природата“, допълва тя.
Според Васил Флоров в селата няма разделно събиране.
„В селата няма никакво разделно събиране. Тук-там е по една-две кофи. Примерно в началото в нашето село тук, в Гняздо, имаше само два контейнера. И няма да ви кажем какво ставаше лято тук, като дойдат рибарите. Рибарите идват с пълните торби, изяждат и изпиват всичко и след това бутат в тези контейнери. Контейнерът почва да прелива и хората няма къде да си хвърлят боклука и го хвърлят в дерето, защото се отърват от него“, казва той.
Пластмасата, изхвърлена в природата, се разгражда много бавно. Тя се превръща в микропластмаса, която попада в рибите, а след това я консумираме.
„И тъй като ние по принцип нямаме навика да ги опазваме и да ги изхвърляме на определените за селата места, обикновено всеки, разхождайки се сред природата, ги изхвърля едва ли не където му падне. Но след това едни дъждове, едни реки, които прииждат на места, където са до водните площи, просто водата ги отнася и те замърсяват и язовирите“, казва Тонка Атанасова.
Васил Флоров разказва и случка с овчар в планината.
„Мога да ви кажа една смешна случка с един овчар, който го срещнах някъде по планините с едно кенче бира. Беше седнал да пие бирата и след като изпи бирата, я метна встрани. Му казах: „Добре, това кенче си го взел от магазина, си го донесъл дотук, защо не го върнеш пак там и да го хвърлиш?“. Аз празни кенчета никога не съм носил“, разказва той.
Според Михаела Кирчева, за да има дългосрочен ефект, трябва да се наблегне на образованието и културата спрямо околната среда още от ранна детска възраст.
„Учим ги, че трябва да не хвърлят нищо зад себе си и зад себе си да оставят това, което са намерили пред себе си, или по-добро. Боклукът – в раницата винаги. Понякога става неволно. Понякога просто падат неща от предни. И учим ги да спират да ги вземат“, казва Антон Гавраилов.
„По много неща си личи, че ние не ценим какво точно имаме и си живеем постарому, без да се съобразяваме с правила и ограничения“, допълва той.
„Това, което би трябвало да се случи, е да има повече публично-частно партньорство. Партньорство между частния бизнес, който има пряка мотивация и смисъл за частния бизнес това нещо да се промени, и между общини, РИОСВ, въобще отговорните институции“, казва Михаела Кирчева.
