Един различен поглед към цветовете на мегаполиса Истанбул представя bTV, след като нашият екип прекара няколко дни по маршрута на културния фестивал „Бейолу".
Има три думи, които ще отворят широко вратите на Истанбул за вас – мерхаба, тешекюрлер и шерефе (здравей, благодаря и наздраве).
Това са първите три думи, които научихме, по време на едночасовата панорамна разходка по водите на Босфора. Това беше първото ни докосване с атмосферата на града - с вино, джаз и любопитни истории между два континента.
„Като човек, роден в Истанбул, пътувам с ферибот всеки ден. От азиатската част, където живея до европейската. Когато се движим по водите на Босфора се чувствам като на крилете на известните чайки на Мармара. Нашите фериботи са бели точно като тях“, казва местният гид Джан Йолач.
„Има голяма разлика между европейската и азиатската част на Истанбул. Европейската винаги е била център на империя – Османската, Византийската, Латинската и Римската. Затова и всички дворци се намират там. Азиатската част е мястото, където са живеели обикновените хора. Днес там живеят около 40% от населението на Истанбул“, посочва Джан.
„Едно от богатствата ни, което се вижда е - зимният дворец – „Долмабахче“. Има и няколко летни - те са в по-европейски стил, повлиян от барока и френската архитектура. Дворците са облепени в бели пясъчни камъни, които блестят като перли. Затова ние ги наричаме – перлите на Босфора“, споделя гидът.
„Има една много популярна история, свързана с Босфора. Богът Зевс, познат от гръцката митология бил женен за друга Богиня - Хера. Но той бил голям любовчия. Една от аферите му е с простосмъртна жена на име Йо. Когато Хера разбрала за любовта им, изпратила една огромна муха, която да ухапе Йо. Зевс превърнал Йо в крава, за да я скрие. Мухата преследвала новата му любима из целия свят, докато тя най-накрая пристигнала тук, в Истанбул. Скочила във водите и преплувала цялото разстояние от Мраморно до Черно море. Затова днес наричаме разстоянието, което е изминала - Босфор. Идва от латинския език и означава „Пътят на юницата", разказва Джан.
Всеки един от кварталите на града пази своя легенда. За разходка в 18 милионния мегаполис няма по-добър компас от кулата – Галата.
„Кулата Галата е построена по времето на Византия от търговци, които искали да подобрят своите пазарни маршрути до Средиземноморието. Благодарение на тази кула, те имали възможност да наблюдават кой се опитва да влезе в града. По време на обсаждането на Константинопол, през 1453 г., кулата им дала огромна преднина, за да виждат навлизащата армия. Днес наричаме този район, в който се намира и кулата – „Бейолу“, каквото е името на културния фестивал, който провеждаме тук. Това е сърцето на града от векове. Култура, нощен живот, изкуството, забавления – всичко е тук“, казва местният гид Орчун Таран.
„Бейолу“ може да бъде преведено буквално като - „син на богат човек“. В турския език, назад във времето думата "бей" се е използва като обръщение към богати. В наши дни това е и официално обръщение като „господине…“ - например Ахмет Бей“, обяснява Орчун.
Не само с топъл чай и турско кафе, има още едно сладко предложение, с което турците казват: „Добре дошли!“ – сорбето.
Традиционно сорбето идва от Персия, има различни вкусове, но в Турция се предлага най-често от лимон или от лайм и се сервира точно преди основната храна, за да пречисти вкусовете и да отвори сетивата за специалитета.
„Този район е пълен с ресторанти, чиито маси са разположени основно на улицата. Може да видите две млади момичета до двойка пенсионери, седящи маса до маса. Това е част от атмосферата на този квартал – отворен за всички“, разкрива местният гид Орчун.
В Истанбул има повече от 3100 джамии, около 29 синагоги и около 140 църкви. Гостоприемството на града може да бъде усетено в квартал „Бейолу“ – не само защото е най-интернационално населеният район в Истанбул, но и защото чрез многобройните си галерии, музеи и арт пространства и инсталации, човек може да добие представа затова как виждат света хората на съвременна Турция.
„Фотографията в Турция се развива и интересът към нея тук расте. Тази експозиция представя работата на различни автори по теми, които силно ни вълнуваха от преди пандемията. Една от тях е темата за джентрификацията или как бедните квартали се трансформират в богати и стават по-недостъпни. Това е голям проблем за развиващите се страни, но също и за нашата страна, особено тук за Истанбул. Тази снимка е направена от хиляди слоеве. Нов начин, по който да видим града през времето. Отнема повече от година, за да се направи така. Показва ни бъдещето на нашата планета. Визуалният език е универсален. Когато бях в България, в София, видях много креативни артисти. Те ми дадоха вдъхновение. Светът има нужда точно от това – вдъхновение“, разказва професорът по фотография фотографът Джошкун Арал.
Скритите съкровище в Истанбул се оказват старите красиви сгради - почти всяка, от които днес е дом за изкуство.
ТОП 3 на по-малко познатите места, които трябва човек да посети в Истанбул са:
№3: Културен център „Ататюрк“ с гигантската текстурирана червена топка, в която се намира главната оперна зала. Там се провеждат множесто събития.
В едно от пространствата на центъра, благодарение на изкуствения интелект, човек може да се потопи и в света на поета дервиш - Руми. За създаването на това дигитално произведение на изкуството са използвани данни от ценни архиви на суфиста, древни ръкописи, над 180 000 изображения, старинни книги и записи на суфиска музика.
В Истанбул се намира и музеят на една от дервишките ложи, където може да бъде наблюдавана мистичната церемония - сема.
№2: Няма музей в Истанбул, който да няма дигитална презентация. Всяка експозиция разполага с поне едно взаимодействие с технологиите. Така, чрез изкуствен интелект, в музея на турското кино "Атлас", човек може да пътува във времето и да се докосне до най-емблематичните филми и звезди в Турция.
№1: „Ориенталският клуб“ - един от първите социални клубове в Османската империя, който изпълнява функцията си и до днес.
„За нас е много важно да създадем повече пространства за изкуството, в които да бъдат представяни млади таланти. Може би както в България, така и в Турция не е лесно да откриеш изложба. Трудно се намира място и е скъпо. Тази инициатива е много важна, за да подкрепим нашите творци, особено след годините на пандемия, които бяха много трудни за тях. Когато създавахме това пространство, си мислехме – кой прави изкуство сега, къде са нашите млади таланти, защо не виждаме творбите им… А изкуството е за това – за да достига до хората, да бъде показвано. Днес над 10 000 човека посещават галерията“, разказва кураторът Али Керем Билге.
„Тук имаме артисти родени в края на 90-те години. Много, много млади. Някои тъкмо завършили.
75% от проектите, които кандидатстват при нас са от творци - жени. Това ни дава повод да си мислим, че в бъдеще лидери в този тип изкуството, в Турция ще бъдат жените. Виждаме, че младите хора са станали много по-сенситивни към това, което се случва в нашето общество и това, което става по света. Те са намерили своя начин да се изразяват и да покажат това как чувстват обществото“, допълва той.
„Артистите намират свое място в този огромен град, където да разцъфти изкуството им. Те не са са мо от Истанбул или други големи градове, а от места из цяла Турция. А свързването със корени им, в малките градчета им помага, за тяхното вдъхновение. Чрез тях показваме цветовете, културата и историята ни - пъстротата на цялата ни страна“, казва Билге.
Човек не може да си тръгне от Истанбул преди да е опитал от турската кухня. А какво по-хубаво от ресторант с гледка към Босфора. Едно от модерните и предпочитани места за това е „Галатапорт“ - историческото пристанище с крайбрежна алея, круизни лайнери и архитектурни съкровища, в които са събрани на едно - изкуство, работа, пазаруване и храна.
