Летните пожари от миналата година изпепелиха хиляди декари в Костинбродско, но огнените езици се спряха единствено пред малък, изцяло дървен параклис над село Безден. Местните определят случилото се като чудо.
20 юли 2025 година - пожар избухва между костинбродските села Безен, Опицвет, Понор и Беледие Хан.
Силния вятър разнася огнената стихия на десетки декари за минути.
Огънят изпепелява около 10 постройки, но една, до която няма път, нито вода, оцелява, въпреки че е оградена от пламъците. Това е параклисът на село Безден.
Румяна е един от доброволците в борбата с огъня.
"Изпратих едно момче, той беше приятел на моя син и той участник доброволец в гасенето на пожарите - да дайде да свали поне иконите от параклиса… Дидо се качва пръв тук в местността, през това време отдору виждаме, че вече го е обзело целия параклис - около него гори. Той се обади и каза "много съжалявам, но няма как да извадя иконите, защото целия параклис гори", спомня си Румяна.
Младежът слиза в селото. Там всички прекарват безсънна нощ, заобиколени от пламъци, и без никаква надеждам, че параклисът е оцелял.
"На другия ден, той по негова инициатива са качва тук, звъни ми по телефона и плаче. Викам "Дидо, какво се случва" и той ми каза, "Лельо Руми, не знам дали ще повярваш, но нито иконите, нито параклисът е изгорял. И в този момент и аз се разплаках", разказва още Румяна.
"Непосредствено след това се качихме всички. Видяхме, че пожарът е стигнал д тук и го е обградил целия, защото бяха сухи треви, но параклисът е непокътнат", допълва още тя.
За нея има едно обяснение - вярата.
"За мен всичко е божията вяра, ако вярваш във господ той ще ти помогне това е един от неговоте домове, които той пази.
Един от строителите на този божи дом е Емил преди цели 13 години.
"До навеса е бил огънят, а вътре всичко стоеше както преди, нищо не беше покътнато от огъня. Тогава казахме, че е чудо и така тръгнаха приказките, но за мен е чудо", посочва Емил.
Параклисът е построен в местността Градище, по време на римската империя там е имало крепост, пазила пътя към Виена. По време на Сръбско-българската война, окопи са пазили тереторията ни, а днес крепост на вярата.
"Историята, която сме чели тук, ни накара една група хора - десетина човека, да изградим тук кръста, само кръстът беше 6 метра висок. Това го направихме, защото усетихме, че вярата се губи. На първата година бяхме само трима души - тук на кръста. Последните години над 100 човека идват и все повече млади", разказва Емил.
"В повечето случаи младите търсят Бог само когато им трябва, не се сещат за него всеки ден. Младите мислят само да имат някоя благодарност, а старите с натрупания опит - къде е истината", коментира още той.
Вярата на хората от Безден помага за още един параклис - да намери своя дом. Той им е дарен от Георги Кундрев.
"Ние щяхме да правин някакъв параклис, но трудно се събират пари. Този параклис той го е взел от Сандански и е искал да го дари в Елип Пелин. От Елин Пелин обаче са отказали дарението - той го товари и го кара в Търново. Дава го във църквата в Беляковец и го оставя там. След две години се върща и го гледа обрасъл….. И като чул тука, че стават тези работи - обади ми се, че иска да го дари. Едно условие имаше и условието му беше да са казва "Свети Йоан Рилски", разказва Емил.
С помощта на община Костинброд е изграден бетонен постамент и параклиса е поставен до другия пазител на вярата в село Безден.
А хората събират средства, за път до това място, на което се случват чудеса.
