Средата на ХХ век. Разгарът на Втората световна война. България прави тежък избор и на 14 декември 1941 г. обявява уж „символична война“ на Обединеното кралство и САЩ. Така се превръщаме в директна цел, а адът под небето тепърва предстои.
Лекарката Генета Върбанова е родена през 1933 година в Троян. Едва 10-годишна е, когато бомбардировките над страната ни започват.
„Щом започваше тревогата, народът хукваше и идваше в няколко къщи, които бяха големи, с дълбоки и солидни мазета. Ние имахме много обрани ябълки, те ни ги изядоха, но ги спасявахме хората. Много хора се натрупваха, един до друг седяха, просто ще се задушат. Бяха ни накарали да си слагаме едни черни хартии за пердета отвътре, за да не виждат светлина, за да не бомбардират самите къщи", разказва Генета.
Бащата на Генета е уважаван лекар, завършил в Германия, депутат от земеделската партия БЗНС. Домът им е един от най-големите в Троян и затова става убежище за бягащите под тревога.
През 1943 година бомбардировките навлизат в ожесточената си фаза.
„Майка ни успокояваше, че ние тук сме скрити. После като излизахме вече имаше от София евакуирани. Имаше една млада хубава жена, цялата с надупчено лице, сляпа. Беше пострадала, пада бомба със стъклата от къщата ѝ. Като минаваше в Троян, ние всички я гледахме и я жалехме", спомня си Генета.
Столичани като жената от спомените на Генета преживяват едни от най-кървавите бомбардировки. Годината е 1944 г., денят 10 януари, когато над София се изсипва първата масирана въздушна атака. Четири дни след нея започва масова евакуация – по 6000 души на ден.
80 години по-късно един филм решава да разгърне тези черни страници от историята. Лентата „Директна цел“ на режисьора Радослав Илиев дава нов живот на непоказвани и забравени свидетелства за бомбардировките.
„Подготовката му започна преди две години. Този филм е за едни бомбардировки, за една тотална война, която когато изследваш защо е станала и защо България се включва в нея, паралелите със съвременността са ужасяващи. Трябваше да се намерят доста документи, доста архивни материали, които са разпилени на много различни места“, разказва режисьорът Радослав Илиев.
От всеки ъгъл в центъра на София надничат спомени за бомбардировките. В цяла България са поразени 147 населени места, загиват над 1200 жители, ударени са над 5300 сгради.
Министър-председателят по това време Богдан Филов е политикът, който убеждава Народното събрание да обявим война на САЩ и Съюзниците и да подкрепим нацистка Германия и Тристанния пакт. Филов нарича войната „символична“, но пораженията са факт, а причините са повече от сложни, казва филмът „Директна цел“.
„Филмът не смятам, че е толкова документален, колкото образователен. Не знам дали е към хората, които се интересуват от история, а към хората, които се интересуват от памет“, допълва режисьорът Радослав Илиев.
Въздушните масирани атаки над България продължават до пролетта на 1944 г. До днес не спират оценките и обвиненията срещу англо-американските въздушни сили. Герои като Димитър Списаревски, всички жертви и загуби няма да бъдат забравени.
А филми като „Директна цел“ и хора като Генета припомнят, че България винаги е оцелявала в геополитическите игри. Те са пример, че най-големите герои на историята са хората, които я преживяват, но и тези, които не позволяват да бъде забравена.
