В подножието на Витоша се издига един от символите на българската култура – храмът "Св. Св. Никола и Пантелеймон", по-известен като Боянската църква.
Тази година се навършват 760 г. от нейното обновяване и 40 години от включването й в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
„Първото, което виждаме от Боянската църква, е нейната фасада, по която си личат епохите, в които е била строена. С просто око може да се долови, че тя е била строена на три етапа. Пред нас е най-старата, оригиналната църква, която датира от края на ХХ, началото на ХХI век. До нея е средната част, която е вдигната от севастократор Калоян през 1268-1269 г. Третата част е построена много по-късно, през средата на XIX век. Тя е вдигната със средствата на боянчани тогава”, разказва д-р Калин Йорданов, завеждащ филиал "Боянска църква".
„Предполага се, че това е оригиналната средновековна врата, която при строежа на възрожденската част е била преместена на фасадата на възрожденската част. Тя е с метална обшивка и по нея виждаме следи от бурното минало. Виждаме, че вратата е надупчена от куршуми. Има местни легенди и предания, които разказват, че църквата е била нападната и ограбена от черкези”, казва още д-р Калин Йорданов.
При последната реставрация във възрожденската част на църквата преди повече от десетина години е отстранен вторият етаж и е възстановен видът на оригиналната фасада на средновековната Калоянова църква. Там виждаме още един архитектурен елемент от античното ни минало. Това е един фриз, донесен от севастократор Калоян от Сердика. Любопитното е, че още няколко елемента от този фриз са открити в Антична София”, допълва д-р Йорданов.
Калояновата църква е наречена така, защото е била построена и изографисана по поръчка на севастократор Калоян и неговата съпруга - севастократица Десислава.
„Тя е изобразена с една малка корона с едно типично воално преграждане, което също е характерно за Западна Европа. Изключително богато орнаментираната одежда, по която се виждат зооморфни мотиви, които съдържат препратки към зародилата се по това време хералдика. И може би един от най-интересните факти, свързани с нея, са обувките, които се подават под нейната дреха. Те са червени на цвят, тя носи червени обувки, а това е привилегия само за царски особи. Може би по този начин Десислава е загатнала за своя царски произход. Нейната енигма и до ден днешен не е разгадана. За нея знаем само името й, но не знаем произхода й, за разлика от този на Калоян, който пък е засвидетелствам в ктиторския текст от 1258-1259 г., че е братовчед на българския цар”, разказва д-р Калин Йорданов.
По думите му всички чужденци, които посещават Боянската църква, се изумяват от реализма на образите.
„Виждаме триизмерни образи – забележете купола или пък, ако минем в другата част, забележете как са изобразени планините. В сцената на Преображение те са триизмерни, което за времето си е революционна техника. 50 години преди шедьоврите на Джиото и даже години преди той да се роди в Боянската църква вече има белези за перспектива. В сцената с Тайната вечеря намираме нещо любопитно, изключително интересен детайл – храната върху масата. Представя най-вероятно типичната храна на средновековния българин от района на Средец от средата на XIII век. Виждаме ряпа, чесън и хляб”, казва още д-р Йорданов.
Посетителите на Боянската църква се увеличават с всяка изминала година. Посетители от цял свят ежедневно идват да разгледат световноизвестните стенописи. Само за миналата година посетителите са почти 80 000.
