30 представления за един месец в центъра на Париж, в култовия театър "Одеон", и 30 пъти пълна зала! Това е равносметката за спектакъла "Вуйчо Ваньо" от Чехов, а режисьорът е българин – Галин Стоев.

Френската критика вече добре познава работата му. Галин от 5 години е директор на театъра в Тулуза. Но дори самият той признава, че е изненадан от ентусиазма, с който френските медии посрещнаха последния му спектакъл и го превърнаха в едно от театралните събития на сезона в парижкия афиш. Как се поставя и играе Чехов точно година след руската инвазия в Украйна? Какво очаква западноевропейският театрал от Чеховите герои, докато следи развитието на войната на живо?

Галин Стоев за скандала в Народния театър: Стряска ме огромната поносимост и на обществото, и на професията

“Чехов е изключително деликатен и точен в дисекцията на героя и на неговите фрустрации. Говори с много нежност и доброта за него, дори когато става въпрос за екзистенциален провал. Чехов никога не го съди”, смята Галин Стоев. И напомня, че „когато на хоризонта се задава кървава буря, героите на Чехов пият чай. И е много важно какво си казват точно тогава“.

Сега, когато светът живее в буря, заради войната в Украйна, питаме Галин какво се случи с руската култура и с любовта му към нея.

„За мен нещата са изключително ясни и доста прости, аз съм го казвал и преди. Мисля, че на 24 февруари миналата година културата в Русия умря безвъзвратно. Мисля, че сега там няма нищо от тази култура, към която ние имаме такъв пиетет. Тази култура в момента… отговорността за нейното съхранение, запазване и развиване е в ръцете на напусналите Русия, на руските интелектуалци дисиденти и на всички, които се опитват да запазят най-важното от тази култура и да я извадят от държавната политика на един абсолютно тоталитарен режим, който в момента действа в Русия.

Режисьорът Галин Стоев с писмо до премиера: За думата „заедно“ и къде са лицата на протеста?

Но най-страшното за мен беше спокойната реакция на част от населението. Включително и подкрепата за тази война, през едни мисловни структури, които се оказа, че са дълги години изграждани – постепенно, постепенно…. До степен такава, че днес на цялото ни общество да е трудно да посочи най-простите неща – кое е добро и кое е зло“, коментира Галин Стоев.

Обществото между добро и зло няма епоха, затова и срещите на героите от "Вуйчо Ваньо", поставени от Галин Стоев, се случват неясно кога, може би дори в бъдеще, но със сигурност в момент на разтърсващ катаклизъм.

„Аз съм много доволен, защото мисля, че успяхме да направим представление върху Чехов, което разбива щампите за Чехов във Франция, които съществуват. Французите имат огромен пиетет към театъра на Чехов. Но той е свързан най-вече с присъствието на самовар и с поезията на безкрайната славянска душа. Нещо, което от 24 февруари миналата година на мен ми стана абсолютно противно като идея. Именно, защото мисля, че Чехов – за да се върна на най-първия си отговор – вече не е руски автор, в Русия няма култура, Чехов е автор на абсолютно всички. Чехов е там, където се опитват да развиват принципите на неговата хуманистична философия и на неговия изключително нежен, топъл и изпълнен с тъга поглед към човешкото същество. 03 22 Така че, Чехов е на всички и Чехов в момента е най-малко руснак“, каза още режисьорът.

„Огромна част от приятелите и актьорите ми от Русия не са вече там. С някои от тях аз съм в ежедневен контакт. Има такива, които са останали в Русия. Има и такива, които са минали на страната на злото. Има хора, с които съм работил, с които съм се срещал, които в момента са взели една пропутинска позиция, която мен ме ужасява наистина. С тях не съм в контакт, не зная какви са техните мотиви. Но мисля, че в тези мотиви има много нечисти неща, с които или ги държат изкъсо, или са ги заставили, или просто са продали душата си на дявола“, смята Галин Стоев.

Режисьорът Галин Стоев за живота с коронавирус във Франция

Режисьорът признава, че много му се иска това представление да се играе и в България. Твърди, че не би променил нищо в него, независимо каква публика и в коя страна ще го гледа. Защото той е убеден, че Чехов принадлежи на всички с любовта си към героите, които сравнява с паднали ангели.