Митьо Маринов се разходи в Банкя със следващия кандидат-депутат „без вратовръзка“ – актьорът Евгени Будинов. Той е в листите на ГЕРБ-СДС в Перник и Благоевград.
„Намираме се в емблематичния за моя роден, любим град Банкя – парк „Кестените“. А това пред нас е градската баня, построена по времето на цар Фердинанд. Тя е културно наследство, символ на града. В последните години беше реставрирана и е много хубаво“, разказва Будинов.
Той признава, че Банкя е неговото любимо място: „Това е моето любимо място на планетата Земя.“ И допълва, че обича да води гости там: „Като дойде някой приятел от друга част на България, го водя на баня. Първо го изкъпвам хубаво и после го каня на гости.“
Будинов си спомня и за времето си като народен представител в 44-то Народно събрание, когато организира фестивал на уличните артисти в града. „Градът беше пълен с клоуни, мимове, улични музиканти, с куклен театър на живо. Децата много се радваха. За два дни направихме страхотен фестивал“, казва той.
Фестивалът има и конкретен резултат – със събраните средства са закупени шахматни маси и столове. „Много се гордея. Имаше табелки, че са от фестивала на уличните артисти от Евгени Будинов, но политически опоненти ги изкъртиха. Това няма значение“, добавя той.
На шахматната маса разговорът преминава към политиката. „Да, като игра на шах е. Не знаеш отсреща как ще играе, но както в шаха, така и във всеки спорт, най-важен е феърплеят. Иска ми се в българската политика да има повече феърплей. Хората да говорят за политики и каузи, а не да се борят с компромати и измислици“, казва Будинов.
В парк „Ротондата“ той показва и друго свое начинание – лятното кино. „Един от инициаторите съм. В началото взимахме филмите от приятели – продуценти и режисьори, които ни ги даваха безплатно. Сега вече е по програма на Столична община“, разказва актьорът.
По думите му културата в последните години е в трудна ситуация. „В театрите, където съм на хонорар, не сме си получавали от няколко месеца хонорарите. Това е много неприятно. Не е само въпрос на пари – иска ми се да има друго отношение към културата“, подчертава той.
Будинов често играе и в малки населени места. „Читалищата са нещо уникално, което го има само в България и е спасило българския дух. Има много работещи читалища, но има и такива, които са фиктивни. Държавата трябва да се погрижи повече за работещите“, смята той.
На алеята на здравето в Банкя той показва минералната вода: „Много е полезна за очите. Аз сега ще си измия очите. Работи и против уроки.“ Едно от любимите му занимания остава плуването. „Моята медитация е плуването. Тук си чувам мислите, чувам си дишането и уча текстове“, казва Будинов.
Той се връща и към началото на своя път – детско-юношеското студио „Смехурко“, което нарича „сцената майка“. „Първата ми роля беше на вълка в пиесата „Игра на кукли“ на Борис Априлов. „Ей, от глад умирам!“ – така виках“, спомня си актьорът.
Въпреки участието си в политиката, той е категоричен: „Не съм политик. Аз съм актьор, който прави експерименти. Камъкът си тежи на мястото.“ Каузите му обаче са свързани с културата – по-добри закони за киното, меценатството и опазването на културното наследство. „Мечтая за закон за разпадащите се сгради – паметници на културата. И за адекватен закон за меценатството“, казва той.
Будинов не подкрепя идеята за закриване на театри: „По никакъв начин не мисля, че трябва да бъдат затваряни.“
В края той отправя апел към избирателите: „Има много случаи на купуване на гласове, което е престъпление. Това ще се обезсмисли, ако повече хора гласуват. За да имаш право да псуваш, първо трябва да гласуваш. Моят апел е – отивайте и гласувайте, защото ние трябва да решим кой ще ни управлява, а не някой вместо нас.“
