Само за 10 дни повече от 1 милион украинци напуснаха държавата си, бягайки от войната. Бягащите хора са предимно жени и деца, сбогували се с мъжете и бащите си, останали да защитават родината.

Без багаж и храна, без дом, без път назад, но най-вече без най-близки. Така тръгват над милион украинци от родната си страна в търсене на помощ и сигурно място.

Диана Георгиева е една от тях. Тръгва от Одеса с двете си деца и майка си. В Украйна имат ресторант, сега превърнат в полева кухня за украинските войници, където мъжът ѝ и баща ѝ активно помагат на украинската армия. Казва, че децата питат за тях всеки ден.

„Те много се страхуват. В мирно време капризничат, че им е топло, студено, а сега като двама войници стоят мълчаливо и героично издържаха всичко. Страшно е, разбира се. За съжаление, гледат телевизия, постоянно слушаме новините, виждат как майка им постоянно плаче. Ясно е, че разбират“, разказва Диана.

Какво точно разбират децата обаче? Психологът Детелина Стаменова обяснява, че е важно да не крием истината от тях, но и да не ги товарим с информация, за която не са ни попитали.

„Всяко дете реагира спрямо вътрешния си темперамент. Има такива, които дори когато се интересуват, не го правят, защото се случва нещо страшно, а защото са любопитни. Има и другата крайност, в която децата са много тревожни и не споделят мислите си с родителите си, защото смятат, че ще ги обезпокоят. Те са толкова страшни тези мисли, че ако ги кажат на глас, си мислят, че могат да провокират тяхното случване“, обяснява психологът.

По думите ѝ няма как на едно дете да се обясни, че неговият баща остава на фронта, където е опасността, и не се знае дали ще се върне.

„В момента е по-важно да ги слушаме, защото ние не можем да обещаем добър край. Една много подходяща стратегия, която може да бъде използвана, е така наречената приказна терапия. Тогава, когато се случват тежки неща, ние да си представяме, че сме в средата на една приказка. В приказките винаги има добър и лош. Има моменти, в които всичко се обръща и в приказката има надежда, че доброто винаги ще се случи“, обяснява още Детелина Стаменова.

Говорейки за психическото здраве на децата, възникват въпроси относно тяхното бъдеще у нас. Родители питат как МОН ще подпомогне учителите и училищните психолози да се справят с тези възможни въпроси и травми. Има семейства, които са пряко засегнати от това, което се случва.

А от МОН отговарят:

"В училищата в България работят 1394 психолози и 801 педагогически съветници. Всички те са висококвалифицирани и имат специфични познания и практически опит "на терен" за справяне в критични ситуации. Към МОН има и мобилна група от психолози, които също се включват където и когато е необходимо.“

„По-малките деца все още са в света на магичното мислене и представянето като нещо, което тепърва ще се развива, това не е краят, има продължение. Ние ще вървим нататък и ще разберем какъв ще бъде краят на историята заедно. И една история не е приключила, когато не е завършила добре“, казва психологът Детелина Стаменова.