Какво е модерно образование, какви знания и умения трябва да имат учениците, за да са подготвени за една бързо променяща се работна среда? С какво губим времето на децата и кои са остарели и неработещи практики в класната стая?
Открито за проблемите в образованието – отговорите дава успешният предприемач Евгения Пеева.
Какъв беше твоя път и защо се върна в България?
– Родена съм тук, израсналa съм тук, завърших тук гимназия. Имах щастието да бъде в една от най добрите български гимназии по онова време и днес в България – американският колеж в София. Именно там се мотивирах да кандидатствам в чужбина и то не на друго място а в Щатите в университета Харвард. И неочаквано за мен и за семейството ми и ме приеха с пълна стипендия и така се върнах през 2010 година, за да създам фондация „Заедно в час“ и до ден днешен съм свързана с тази организация и продължих пътя си в образованието, в позитивните промени в българското образование.
Какви позитивни промени трябва да се направят в българското образование?
– На първо място трябва да променим очакванията към това какви умения и знания следва да усвояват децата ни в училище. За съжаление днес, както по времето когато аз и ти сме били в гимназия, включително дори и нашите родители, основно в българските училища се набляга на това да запаметим факти и информация. А нашите деца достигат до тези факти в много ранна възраст през различните устройства, с които боравят. И в голяма степен училище малко или много им губи времето с това да им вкарваме нови факти в главите, да очакваме те да ги пресъздават на различни изпити. Но не това са уменията, които ще ценят и вече ценят работодателите и светът в днешно време.
Какви са уменията, които се ценят в днешно време от работодателите?
– На първо място именно способността да мислиш самостоятелно как бързо да достигнеш до информацията, която ти трябва, дори да не я познаваш. Това умение се ценеше, когато аз започнах първата си работа, завършвайки Харвард, кандидатствайки в глобална бизнес консултантска компания, най-важното нещо, което те търсиха у мен е, когато ми поставят една задача с неясен отговор нито математическа, нито логическа, а практическа задача от бизнеса как ще подходя. Второто умение, което може би все по-важно ще става, защото в мисленето ще може да ни помагат машините изкуствен интелект, но във второто умение социално емоционалната интелигентност на човек машините ще продължават още много дълго време да бъдат назад. Ще кажа третото - наричаме го адаптивност или готовност за учене.
Какво според теб е модерното образование, образованието на бъдещето?
– За мен модерното образование е това образование, което помага на човек да се реализира като пълноценна, щастлива, удовлетворена личност. Забележете, че не казвам успешна, защото успехът често го измерваме само с материалните резултати. В днешно време човек може да постигне добри материални резултати, но да не бъде личностно удовлетворен и щастлив. Познавам страшно много умни хора, завършили топ университети с наистина престижни работи, много хора им завиждат или се дивят на професионалните им успехи, а всъщност вътрешно не успяват да намерят правилния човек в живота, не успяват да реализират семейство, не успяват да поддържат добри приятелски взаимоотношения и емоционалното им състояние е много нестабилно и всъщност те страдат вътрешно.
Българското образование много ли е назад, трябва ли да наваксваме много?
– Да, много е назад българското образование. Този въпрос ме вълнува поне от 2010 година насам. Имаме oбективни измерители на качеството на българското образование. Tези, които са най-достоверни идват от така нареченото изследване PISA, което се реализира в десетки страни по света и което ни показва вече 20 плюс години наред, че България е на опашката на държавите от гледна точка на способността на децата ни да мислят, да се адаптират, да са готови за развитие. Включително и по други параметри - така наречената научна грамотност, способността да боравят с научно мислене, способността да прочетат един текст и да разберат какво той им казва – това наричаме функционална грамотност, способността ми като прочета нещо да го осмисля. Там над 50 процента от 14-15-годишните в България са на най-ниските нива. Имаме топ ученици, които могат да се измерят с най-добрите ученици в света и най-добрите образователни системи, но те са много много малък процент, броят се процентите на пръстите на едната ми ръка.
Нашият голям проблем е, че масата от учениците изостават и не развиват ключовото умение за успех в бъдеще време – да мислят самостоятелно. За съжаление всички са поставени пред един аршин и той е така наречените Национални външни оценявания и държавни зрелостни изпити. Тези оценявания, които именно проверяват децата ни какво са научили като знание, като факти и като шаблони на мислене, а не като реалната способност аз да решавам истински проблеми в моя живот, в моята работа, реалната способност да се адаптирам, да формирам взаимоотношения, да познавам емоциите си, които са ключовите за успешната реализация на човек. Губим времето на децата си с това да заучават факти и начини на мислене, които по никакъв начин няма да им свършат работа за техния успешен самостоятелен живот, завършвайки училищното си образование.
Какви са решенията на този проблем?
– Решението е да сменим начина, по който оценяваме успехите на нашите ученици. Така и учителите ще се почувстват много по-уверени в това, което те интуитивно знаят – че не са важни резултатите на тези изпити, а е важно реално учениците с какво си тръгват от училище. Дали си тръгват всеки ден от училище с желание да се върнат утре, дали влизат в класната стая с любопитство и мотивация за учене, дали си тръгват с изправена глава и си казват „Аз мога и от мен зависи“ или се чудят как да избягат от час и да го проспят просто защото не виждат никакъв смисъл в него. Когато сменим това, което искаме да измерим като краен резултат от образованието, ще тръгнат и процесите да променим какво съдържат учебниците ни, какво преподават учителите ни и абсолютно ключовата тема как подготвяме учителите, за да бъдат те ролевите модели и хората, които могат да развиват умения. Ние имаме написани много хубави умения в Закона за предучилищно и училищно образование, но нашите инструменти за мерене на успеха и качеството на образованието не ги мерят тези неща. След това какво трябва реално да влезе в учебниците, да дадем повече свобода на учителите, да им помогнем да повярват, че от тях зависи учениците да бъдат тези прекрасни, щастливи и успешни хора, което ще бъде нашето общество съвсем скоро.
Най добре учим от най-ранна възраст, когато сме мотивирани да научим нещо, когато не ни е страх да задаваме въпроси, няма някой отсреща, който да ни каже „Това е верният отговор, ти сбърка и си по-зле от онзи другия, който винаги знае верния отговор“. И когато учим през преживяване, както и в нашата гимназия проектно базираното обучение, връзката с реалния свят – учениците не само да учат в класната стая, а и да отидат при работодател са начините, по които им помагаме през преживяване да усвоят ключовите умения за успех.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
