На повече от 1500 километра от България, в германския град Мюнстер, 24 май също е празник. Там вече 15 години в българското училище „Ян Бибиян“ деца и учители пазят езика, буквите и традициите живи — далеч от дома, но близо до корените си.
8-годишният Матео е едно от над 150 деца, които пътуват всеки уикенд между 50 и 150 км до Мюнстер, за да влязат в класната стая на училище „Ян Бибиян“.
„Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам — първа радост е за мене“, казва Матео, на 8 години.
„Аз идвам с много желание в българското училище, защото искам да изуча българския език и това най-много ме свързва с България“, казва Иван Григоров от 7. клас.
„Обичам да научавам нови неща за България и да танцувам народни танци“, споделя Магдалена, на 9 години.
Учители и родители казват, че именно езикът остава най-силната връзка с България.
„Когато пазим езика, пазим и идентичността си. Искаме децата ни, които учим, не само да разбират български език, но и да го обичат, да го пазят и, разбира се, с гордост да празнуват може би този най-български празник — 24 май, защото човек, където и да живее по света, в този глобален свят, ако носи България в сърцето си, тя винаги остава негов дом“, казва Румяна Георгиева, изпълнителен директор.
„Това е мястото, където децата идват не само да учат родния си език и култура, но те с удоволствие идват, за да се срещат с приятели“, коментира Мая Великова, преподавател по български език.
За родителите това е начин децата им да не забравят езика, с който са израснали техните семейства. А за самите деца България често започва именно от класната стая.
„Важно е да запазим азбуката и културата, тъй като децата нямат достъп до българската азбука въобще“, казва Стилиян Димитров, родител.
Сред децата има и такива, които вече искат да се завърнат в родината.
„Когато свърша училището тук, в Германия, искам да се прибирам в България, да ставам спортен журналист и там да живея. Затова българският език ми е много важен“, казва Виктор Ковачев, на 13 години.
„Неща, които по-лесно се разбират на български, защото мисля, че българският език може някои неща да обясни по-добре от немския“, споделя Гергана Маринова, на 12 години.
Някои деца имат любими книжки на български.
„Най-любимата ми книжка е „Пипи Дългото чорапче“ и моята баба Тонка ми я подари“, казва София, на 9 години.
А всяко дете си има своя любима българска дума.
„Моята любима българска дума е България, защото тя е моята родина и е в сърцето ми. Моята е късмет“, казват Далия Камберова и Кристин Димитрова, на 11 години.
„Хоро“, казва София, на 9 години.
„Природа“, казва Гергана Маринова, на 12 години.
„Баница“, казва Виктор Ковачев, на 13 години.
„Будител“, казва Иван Григоров.
За десетки български семейства училището е много повече от място за учене, защото е основна връзка с България.
