На официална церемония в българския манастир „Свети Георги Зограф“ в Света гора встъпи в длъжност новият игумен на манастира - архимандрит Гавриил. Той беше избран за игумен на 12 април.
Нашият манастир „Св. Георги Зограф“ на Атон е неделима част от нашата история от особено значение за всички нас. Това ни задължава да го пазим и да се грижим за него, както правят нашите монаси.
„Тук е като едно музейно съкровище. Странно звучи може би за някои, но определено тази среда е изключително натоварена с много история, с много културни, художествени обекти, исторически. За съжаление има места, които са в изключително аварийно състояние“, казва реставраторът Илия Николов.
„Драмата е голяма, когато отец Гавриил ме покани, да си призная, още на първия ден се разболях. И той ме попита, какво се случва и аз казвам, „Преживявам го. Разрушението го преживявам“. За съжаление го има. Има в този момент. И това го преживяват и отците, които пребивават тук. То не е лесно“, обяснява още той.
Опазването на тази наша църковна и културна даденост, какъвто е Зографският манастир, изисква изключително много грижи.
„За да вървиш напред, трябва да имаш минало. Трябва да имаш нещо, на което да стъпиш. И всичко това е в традицията на Света гора, в дълбоката в миналото традиция, която е изградена в продължение на векове. Ще продължа да кажа, че това е едно място, където има история на историята. История на „История славянобългарска“, защото там, в началото, в центъра стоят църковните книги, които са извор на този живот, което след това отразява преподобни Паисий Хилендарски на своята история“, казва архимандрит Гавраиил игумен на „Св. Георги Зограф“.
„Историята и на манастира, и на всичко това, което е важно в манастира, може да бъде съхранена и ще продължава да бъде съхранявано именно по този начин, с вяра във Бога“, допълва той.
Опазването и реставрирането на десетки стенописи и икони на този етап се изразява в документиране на тяхното състояние.
Чавдар Стойчев е фотограф. Казва, че има крещяща нужда от реставрация в манастира.
„За съжаление, както и това, което снимам в момента, да се вижда колко е повредено и каква крещяща нужда има от реставрация. И не само това, почти навсякъде, накъдето и да се обърнем, се виждат следите от времето“, категоричен е той.
За да може това свято място да съществува, то се нуждае от доброволен и безвъзмезден труд, какъвто полагат Харизаните.
„Харизанин, както от самото наименование, харизвам, това сме хора, които идваме тук и харизваме нашия труд безвъзмездно в полза на манастира, с цел да помагаме за неговото благоустрояване, развитие и ако щете и функциониране до някаква степен“, обяснява финансистът Асен Паскалев.
„Манастирът е едно цяло, може грубо да се каже предприятие, или една малка държава. Има една такава дума, която се казва, тук я научих - служение. Тоест, да правиш нещо в полза на другите, без да очакваш за това нито благодарност, нито някаква отплата материална, а да го правиш за самата радост, за да помогнеш на другите“, уточнява още той.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
