Петър Георгиев е авантюрист, който обича да съчетава двете си страсти - планините и музиката. Вдъхновението му идва обикновено над 2000 м надморска височина, където пише своите мелодии.
Може би сте го виждали да свири на китара по клубове. Петър Георгиев има запомнящо се сценично присъствие. Освен това композира и своя музика. Вече има издаден авторски албум с участието на едни от най-добрите в джаза. Но музиката го следва навсякъде, дори по най-високите върхове, където също обича да ходи често.
„Общо взето съм бил в доста планини от големите планински вериги в Хималаи, Анди, Кавказ, Алпи, Тян Шан и това са от по-големите. В Андите съм бил на четири 6-хилядника. На 2 от тях с моята преносима китара китариндо, която съм взел и тук за интервюто“, разказва Петър.
Казва, че най-трудното в свиренето на високо е болката в пръстите от студа. А и акустиката не е най-удобната.
„Записвал съм с китариндо видеа на върхове – Калапатар, 5550 метра, на базов лагер Еверест. 2014 г. бяхме в Монте Розе в италианските Алпи и качихме китариндо на най-високата хижа в Европа Регина Маргарита“, споделя музикантът.
„Ако трябва да съм честен, надявам се тук зад мен да се вижда най-любимата ми планина – Витоша. А извън България определено Хималаите. Много ме впечатлиха Хималаите. 2014-а година бях там. Направих два трека. Единият беше до базов лагер Напурна, единият от осем-хилядниците, другият беше до Еверест“, разкрива Петър.
„Трекингът до базов лагер Еверест беше 13-14 дни. За 15 дни в региона на Еверест мисля, че се изкъпах само два пъти на 5-ия и на 10-ия ден. И особено на десетия ден беше ужасяващо на 4200 метра в едно село си платих 6-7 долара, за да се изкъпя с топла вода, както ми казаха, тя беше затоплена от бутилка с газ, а душът беше външен!“, разказва българинът.
За да изживяваш приключения, трябва да си готов да не ти е най-комфортно постоянно. Но пък усещането си струва, когато още повече хора искат да те последват. Затова и Пешо Китарата, както го наричат приятелите, посещава уроци за водачи в планината.
„Доста приятели вече започнаха да ме питат „Няма ли да ме вземеш с теб? Не знам как да отида, можеш ли да го организираш ти?“ и аз си казах „Добре, де, ако ще го организирам и ще водя хора, най-добре е да съм сертифициран, тъй като ще нося отговорност за тях“. И живи и здрави от догодина ще мога да водя хора и официално, разкрива Петър.
Със сигурност походът ще е още по-весел в неговата компания, когато има и музикален съпровод.
