В поредицата „Анонимни алкохолици“ ви представяме историите на хора, започнали трудната битка с това заболяване. Те участват в сбирките на „Анонимни алкохолици“, където са потърсили помощ за проблема си. Баща ми беше алкохолик, дядовците ми бяха алкохолици. Аз бях роден да не бъда алкохолик.
Не знам как стана. Изведнъж от детството се озовах при възрастните. Много бързо исках да порасна, да се еманципирам, да се отделя, да бъда самостоятелен и да взимам решения, и на 13 години това ми се отдаде с алкохола.
Мисля, че първите въпроси, които съм запомнил в живота си, са: "Пак ли си пил?", "Защо си пил?", "Къде си пил?", "Нали обеща, че няма да пиеш?".
Така мислех, че хората си казват "Добър ден!".
На 20 години вече ми задаваха въпроса "Нали знаеш защо не трябва да пиеш?".
Не знаех, че съм болен.
Като ме питаха защо пия толкова много, казвах: "Защото мога".
"Вие се напивате от 3 големи, а аз от 13 не се напивам и ми се пие още. Аз мога, а вие – не".
10 години покъсно вече имах разни болести. Тогава вече не можех да не пия.
Вече нищо не можех да правя, без да пия.
Впоследствие дойде един момент, в който не можех да не пия, но организмът ми вече не приемаше алкохола.
33 години пих, без да спра. Найдъллгата ми трезвост беше 20 дни, защото бях вързан за едно легло с винкел през коляното и нямаше къде да отида с цялото легло да си купя пиене.
Бях роб на тази обсесия. Бях най-несвободният човек на света, а се борех за свобода. Тогава разбрах, че е дошъл краят. Както казваха лекарите много често – че се намирам в състояние, несъвместимо с живота – каквото и да значи това.
Освен всичко останало, бях болен от тежък, нелечим, хроничен алкохолизъм.
Нямаше надежда за мен. Бях опитал всичко – психиатрии, лекарства, китайска медицина, иглотерапия... нищо не помагаше. Накрая беше останало "Анонимни алкохолици" и реших, че, за да бъда честен с околните, трябва да го опитам. На пияна глава ми го предложи мой близък.
И аз му казах, че това няма как да ми помогне, защото е измислено от американци. А пък аз може да съм най-пропадналият човек на света, но две неща не съм станал още – американец и наркоман. Гордеех се много, че две дъна не съм стигнал в тоя живот.
Аз имах една човешка мечта – да не се напивам, когато не трябва.
Не да не пия, а да не се напивам, защото аз не се напивах, само когато не трябваше.
За първи път се почувствах безпомощен във ВМА, защото заключваха коридорите. Пуснат ме за два часа на двора, тръгвам да прескачам оградата и идва охраната – имало камери. Викам: "Вие нормални ли сте? Аз съм болен човек, трябва да отида там отсреща – има павилион, да си купя пица“. (смеят се). Тия 3 дни бяха най-кошмарните в живота ми.
Аз бях със смъртна присъда. Имах такова заболяване, в което всяка следваща глътка можеше да е точно последната.
Мен са ме държали в стая с умиращи хора от същото заболяване, за да видя как се умира от хепатит, от цироза, от панкреатит. И казват: "Този човек до сутринта ще умре, ти ще седиш и ще го гледаш, защото ти си следващият". И това не ме спря в никакъв случай! Човекът наистина умираше на сутринта, на мен ми ставаше мъчно за него, слизах долу, купувах си пиене преди системите, пийвах си и казвах: "Всички ще умрем".
Това е страшна обсесия на тялото, ума и психиката. На клетъчно ниво аз бях абсолютно пристрастен. Клетките ми не можаха да функционират нормално, без да им вкарам нещо на спиртна основа. Сутрин пищяха, организмът ми започваше да се самовзривява, ако не си получи дозата.
Ужасно е, ужасно е!
Смъртта на хората от цироза е ужасна... виковете, крясъците, връзват ги за последно, за да не скъсат системите.
Хората не го възприемат като болест, смятат, че е слабост, че е липса на воля, че е малохарактерност.
За мен алкохолът беше първата ми голяма истинска любов, която ме докара почти до самия край.
Аз от много други неща се лиших през живота си и с много неща се простих и разделих, но с алкохола ми трябваха 33 години, за да скъсам с него.
Това беше най-фаталната ми обсесия, най-голямата ми любов, най-дълго продължилата ми връзка. Бях готов на всичко за тази връзка.
Но сега тази история завърши така – сега не пия, защото мога. Пиех, защото можех, след това пиех, защото не можех да не пия.
А сега не пия, защото за първи път мога. Абсолютно съм свободен от тази страшна и безнадеждна ситуация на пълна зависимост и деградация.
Това е истинско чудо за мен. Аз дойдох тук като пълен атеист, не вярвах в Бог, не съм религиозен, но чудото се случва, защото Бог е любов. И всъщност на никого не му е писано да живее в страшни мъки, всеки сам си причинява това, в което се оковава.
Тук борбата е за оцеляване, ние спасяваме тук собствените си обречени живот. Сега за първи път през живота си съм свободен и се мъча да помагам на други хора, да получат свобода.
