Матурите са вече зад гърба на голяма част от абитуриентите, сега идва времето на броенето до 12, красивите рокли и костюми и незабравимата бална вечер. Николаос Цитиридис, Мая Бежанска и Ненчо Илчев разказват за техните спомени от тези последни моменти в училище.
Водещият Николаос Цитиридис е броил до 12 в далечната вече 2012 г.
„Това е, 9 години станаха, даже не съм ги усетил“, казва той. „Училището е много лесно, ако му хванеш цаката“, смята още Николаос и си спомня, че е завършил с много добър успех.
С родителите си балът празнувал в самия ден. „То всъщност представляваше следното - събираме се някъде към 2 след обяд със семейни приятели и близки. Тържеството беше в детско клубче, защото работех в детско клубче. Имаше торта на "Междузвездни войни", със свещички 1 и 2, защото нали съм голям фен на Star Wars, имаше един басейн с топки за деца, в който аз с моя костюм си се гмурках“, разказва водещият за тържеството.
Разказва още, че е отишъл с много, много старата кола на майка му до ресторанта. „ Майка ме караше, като Пепеляшко малко, ама някаква много извратена версия на Пепеляшка беше това“, казва той.
„Понеже имах за цялата вечер 300 лева джобни и реших, че това са някакви мега много пари... Бях някакъв страшен гъзар и си лепях на мене си на челото, не на някой чалга изпълнител“, спомня си как е празнувал Николаос Цитиридис.
„На следващия ден осъзнах колко въобще не е важно това, което съм очаквал от 12 години. Първият 8-ми декември е 3 пъти по–як отколкото един абитуриентски бал“, казва водещият.
Според него абитуриентският бал може би е важен, защото е начало на нещо. Това по думите му е първият момент, в който осъзнаваш , че приказката свършва.
Актрисата Мая Бежанска също си спомня за нейния бал, още повече че тази година дъщеря й е абитуриентка.
„Имах една приятелка, Станка, която беше актриса в кукления театър и тя шиеше вълшебно и правеше едни апликации по дрехите. Всъщност тя ми уши рокля“, разказва Мая Бежанска.
„Тогава се сдобих с една рокля по мен, с огромна цепка, с гол гръб, токчета - толкова нетипично за мен“, добавя тя.
Според нея след бала идва моментът, в който да планираш собствения си живот, извън дома, в който си свикнал, да създадеш нов и да си намериш място и нова среда.
Тя си спомня, че след бала в ресторанта тръгват на дискотека извън града, но таксито се обръща в една канавка. Това обаче не ги отказва да празнуват.„Отидохме на купона и до сутринта сме се забавлявали. Продължихме купона“, разказва тя.
Ненчо Илчев споделя, че е мечтал да стане фокусник от 13- 14 годишен в Момчиловци, където е роден. Завършва образованието си в Смолян.
„През цялото това време мисълта ми беше как от Смолян ще отида до София и как ще стана актьор“, спомня си той.
„Аз тогава освен, че исках да стана артист, бях и голям фен на Васко Найденов, ама голям, голям фен. И тогава казах на майка ми за абитурентския бал да ми направят костюм като на Васил Найденов. Той излизаше с един костюм, който беше бял, с лампази, с шевици, с войнишки копчета, уникален костюм…", обяснява актьорът.
Родители те му намират шивачка и тя му ушива такъв костюм. „Дойдох с този костюм в София, тогава ме приеха зъботехника“, добавя Ненчо Илчев.
