През седмицата се навършиха 100 години от подписването на Ньойския мирен договор, който слага край на участието на България в Първата световна война. Това е един от най-пагубните договори в българската история, който буквално разделя семейства от двете страни на границата.
През 1918 г. България излиза от първата световна война, но на страната на победените. Сключен е мирен договор в Ньой сюр Сен, Франция, в резултат на който страната ни губи територия над 11 000 кв. км., а близо 2 милиона българи остават зад граница. Семействата от около 25 български села от западните покрайнини остават разделени. Едно от разкъсаните села е Стрезимировци – днешният контролно пропускателен пункт между България и Сърбия.
„В мое дясно и леко нагоре е къщата, която е останала – нейната основна част, сградата на територията на България, а дворът и стопанските помещения, които са зад мен и леко в дясно са останали на територията на Сърбия. Границата е прокарана по такъв изкуствен начин, че не се съобразява ни най-малко със спецификите на даденото населено място, с територията, където е създадено това населено място, с имотите, с нивите, със собствеността върху гори, върху пасища, върху ливади”, обясни Ангел Динев директор на Общински исторически музей – Трън.
Получава се, че къщата и двора са на две различни територии.
„Хората имат къща, обаче дворното място им остава в другата държава – те съгласно тогавашните договори им трябва виза, за да отидат в другата държава да си обработват двора. Сами разбирате какво безумие се създава и какво тотално объркване. Оттук насетне се създава и така наречения проблем с двувластниците, защото тази нива и тези стопански помещения, които остават в Сърбия – те са собственост на нашите българи, които си остават тук и къщата им остава тук, но те трябва да плащат данъци за тези имоти и за тая нива, останали в Сърбия на новата държава, въпреки че не могат да ги обработват, защото им трябва виза, за да преминат граница. В същото време те трябва да плащат и на нашия фиск данък за същата нива, защото спрямо българското законодателство те се водят собственици на нивата, която остава там и оттук възниква така наречения проблем с двувластниците по сръбски”, поясни още Динев.
Той добави, че това не е обикновен договор:
„Няма свободно договаряне и свободно преговаряне между българската делегация и делегациите на страните победителки, напротив – договорът е представен на българската делегация като свършен факт и тя е трябвало да го подпише, защото в противен случай пред заплахата да остане за неопределено време окупирана от чужди военни сили”, каза той.
Отнетите земи не са единствената причина за страданията на българите по това време. Съгласно клаузите на България е наложено да изплаща парично обезщетение в размер на почти 2 млр. и половина златни франка. Наложени са и тежки репарации в натура.
„България се задължава да предаде определен брой едър рогат добитък в продължение на 10-20 години по 50 000 тона черни каменни въглища с високо качество, добивани тук в Пернишка област и други. Най-тежките клаузи, най-унизителните - касаят състоянието на българските въоръжени сили и състоянието на българската армия след Ньойския мирен договор. На България й е забранено да има задължителна наборна военна служба. На практика тя е лишена от възможността да изгражда въоръжение сили по собствено желание и усмотрение. Налага се на България с Ньойския договор доброволческа система за набиране на армия и то в размер на 20 000 души. Забранено е на България е да развива каквито й да е за времето модерни за времето си военни технологии”, обясни още директорът на Общински исторически музей – Трън.
Ньойският мирен договор е сред основните причини населените места в района на сръбско-българска граница постепенно да се обезлюдяват.
„С тази изкуствена граница и малкото икономически възможности, които хората са имали до 1919 г. сега ги губят. Почти на 100%, а що се отнася до западните покрайнини, защото все пак това се отнася до тези, които остават на Сърбохърватското кралство – там те катастрофата не е икономическа, а хуманитарна”, обясни Ангел Динев.
Четири от селата в Трънско и до днес пазят спомена на разделението, защото границата минава на една ръка разстояние.
В тези села днес има средно по 5-ма жители, а в някои от тях дори вече няма никого.
Местните в района разказват, че някога границата минавала буквално през стаите на къщата. Заради ужаса на семейството, което живеело по това време там, със специалното разрешение на френския посланик у нас границата била преместена с един метър и така днес тя минава по стената на къщата.
