През седмицата се навършиха 100 години  от подписването на Ньойския мирен договор, който слага край на участието на България в Първата световна война. Това е един от най-пагубните договори в българската история, който буквално разделя семейства от двете страни на границата.

Снимка: bTV

През 1918 г. България излиза от първата световна война, но на страната на победените. Сключен е мирен договор в Ньой сюр Сен, Франция, в резултат на който страната ни губи територия над 11 000 кв. км., а близо 2 милиона българи остават зад граница. Семействата от около 25 български села от западните покрайнини остават разделени. Едно от разкъсаните села е Стрезимировци – днешният контролно пропускателен пункт между България и Сърбия.

Снимка: bTV

„В мое дясно и леко нагоре е къщата, която е останала – нейната основна част, сградата на територията на България, а дворът и стопанските помещения, които са зад мен и леко в дясно са останали на територията на Сърбия. Границата е прокарана по такъв изкуствен начин, че не се съобразява ни най-малко със спецификите на даденото населено място, с територията, където е създадено това населено място, с имотите, с нивите, със собствеността върху гори, върху пасища, върху ливади”, обясни Ангел Динев директор на Общински исторически музей – Трън.

Получава се, че къщата и двора са на две различни територии.

„Хората имат къща, обаче дворното място им остава в другата държава – те съгласно тогавашните договори им трябва виза, за да отидат в другата държава да си обработват двора. Сами разбирате какво безумие се създава и какво тотално объркване. Оттук насетне се създава и така наречения проблем с двувластниците, защото тази нива и тези стопански помещения, които остават в Сърбия – те са собственост на нашите българи, които си остават тук и къщата им остава тук, но те трябва да плащат данъци за тези имоти и за тая нива, останали в Сърбия на новата държава, въпреки че не могат да ги обработват, защото им трябва виза, за да преминат граница. В същото време те трябва да плащат и на нашия фиск данък за същата нива, защото спрямо българското законодателство те се водят собственици на нивата, която остава там и оттук възниква така наречения проблем с двувластниците по сръбски”, поясни още Динев.

Снимка: bTV

Той добави, че това не е обикновен договор:

„Няма свободно договаряне и свободно преговаряне между българската делегация и делегациите на страните победителки, напротив – договорът е представен на българската делегация като свършен факт и тя е трябвало да го подпише, защото в противен случай пред заплахата да остане за неопределено време окупирана от чужди военни сили”, каза той.

Снимка: bTV

Отнетите земи не са единствената причина за страданията на българите по това време. Съгласно клаузите на България е наложено да изплаща парично обезщетение в размер на почти 2 млр. и половина златни франка. Наложени са и тежки репарации в натура.

Снимка: bTV

„България се задължава да предаде определен брой едър рогат добитък  в продължение на 10-20 години по 50 000 тона черни каменни въглища с високо качество, добивани тук в Пернишка област и други. Най-тежките клаузи, най-унизителните - касаят състоянието на българските въоръжени сили и състоянието на българската армия след Ньойския мирен договор. На България й е забранено да има задължителна наборна военна служба. На практика тя е лишена от възможността да изгражда въоръжение сили по собствено желание и усмотрение. Налага се на България с Ньойския договор доброволческа система за набиране на армия и то в размер на 20 000 души. Забранено е на България е да развива каквито й да е за времето модерни за времето си военни технологии”, обясни още директорът на Общински исторически музей – Трън.

Снимка: bTV

Ньойският мирен договор е сред основните причини населените места в района на сръбско-българска граница постепенно да се обезлюдяват.

„С тази изкуствена граница и малкото икономически възможности, които хората са имали до 1919 г. сега ги губят. Почти на 100%, а що се отнася до западните покрайнини, защото все пак това се отнася до тези, които остават на Сърбохърватското кралство – там те катастрофата не е икономическа, а хуманитарна”, обясни Ангел Динев.

Четири от селата в Трънско и до днес пазят спомена на разделението, защото границата минава на една ръка разстояние.

В тези села днес има средно по 5-ма жители, а в някои от тях дори вече няма никого.

Местните в района разказват, че някога границата минавала буквално през стаите на къщата. Заради ужаса на семейството, което живеело по това време там, със специалното разрешение на френския посланик у нас границата била преместена с един метър и така днес тя минава по стената на къщата.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!