Роуз Готемюлер е заместник-генералният секретар на НАТО. Тя пристигна в България в петък, срещна се и с президента Румен Радев и с премиера Бойко Борисов, отговори и на няколко наши въпроса:  

– Г-жо заместник-генерален секретар, добре дошли в България. Вие идвате у нас в момент, в който отношенията между НАТО и Русия са наистина лоши. Как НАТО вижда Русия в момента?

– НАТО няма никакви илюзии за равнището на отношението с Русия в момента. Преминаваме през изключително сложен момент, който започна още през 2014 г., когато Русия анексира Крим и започна действията си по дестабилизация на източната половина от Украйна в Донбас. Това беше сигнал НАТО  да се фокусира отново върху нашата обща отбрана. Това положение е от няколко години, така че не мога да кажа, че е нещо ново. Но считам, че е важно да се отбележи, че във Варшава през лятото на 2016 г. ние решихме, че не можем да се обърнем просто към въоръжената отбрана, а трябва да потърсим и диалог. Няма значение по какъв начин, въпреки лошите отношения с Русия е важно да се подържа линия на комуникация, за да предотвратим евентуални случайни инциденти, които да се превърнат в кризи.

– Станахме свидетели на военна операция на Съединените щати, Великобритания и Франция, три страни членки на НАТО срещу режима на Башар Асад. Като заместник-генерален секретар на НАТО как оценявате подобни действия без ясно доказателство, кой точно е отговорен за предполагаемата химическа атака в Дума?

– Това е доста интересен въпрос… От гледна точка на съюзниците в НАТО имаше ясно доказателство. Съединените щати, Франция и Великобритания, направиха доста силен бих казала категоричен анализ за случилото се в Дума. На тази база те представиха своите заключения и опасения през съюзниците. Използваното химическо средство от режима струваше изгубени животи и това не е само единичен инцидент, това са повтарящи  се случаи. И не забравяйте, че сирийския режим през 2013 г. се включи в конвенцията за забрана на химически оръжия.  Те всъщност са задължени да не използват химически оръжия, но това се случваше  отново и отново, и не само според НАТО. В този случай ООН не даде никакво становище, но при предишните инциденти имахме ясни позиции, че химическите оръжия са използвани от сирийския режим. Аз не разглеждам случая като просто един инцидент, а по-скоро като нарушение на всички правила за използване на химическо оръжие неправомерно, както прави Сирия.

– Въпрос, свързан с България. Днес българската армия празнува своя празник. Една от големите дискусии е, че ние имаме твърде малко изтребители, които да охраняват въздушното ни пространство. Според вас кое е по-добро за България – да купи нови изтребители или да разчита изцяло на закрилата на НАТО?

– Преди всичко искам да поздравя всички мъже и жени в униформи по случай празника на Свети Георги – 6 май. Българският принос в НАТО заслужава уважение и възхищение, като част от мисията в Афганистан, КФОР и Косово през годините. И също, че ръководеше т. нар „тръстов фонд” за рехабилитация на военни, ранени в Донбас, Украйна. От моя гледна точка България има огромна заслуга и заради това бих искала да предам поздравленията от НАТО към всички ваши униформени мъже и жени.

Но да се върнем на въпроса Ви. Каквото и да каже НАТО, всичко зависи от страната, която взема решението. За това от какъв вид въоръжение имате нужда, от какви способности се нуждае армията ви. Ние работим много задълбочено и внимателно с членките на НАТО  в определянето на приоритетите, за да сме максимално ефективни заедно и да притежаваме способността да се справим със заплахите заедно. Така може някоя страна от алианса да няма изтребители, но пък може да предостави отлични екипи от „специални части” . Аз не казвам нищо с оглед на това, какво решение да вземе България за своите въоръжени сили, а казвам това как НАТО вижда,че трябва да работят нещата.  Но отново – това зависи от България, в крайна сметка вие решавате какво да постигнете.

– През седмицата, председателят на една от малките парламентарно представени партии предложи идеята за иницииране на референдум, където да попитаме българските граждани, дали те искат да останат или да напуснат НАТО. Какво мислите за това?

– Да, чух за това. Аз мисля,че една от най-силните страни на НАТО е,че това е съюз от 29 демократични държави. Демократичните процеси се основават на дебати. Според мен това е важен начин за правителствата и обществата да засилят разбирането и познанията си за същността на НАТО – чрез дебати и дискусии. Зависи от всяка страна как ще направи това. Аз не подкрепям идеята за референдум, но казвам, че демократичността и свободните дебати са една от най-силните страни на НАТО.