Тези дни един от българските въздушни асове – о.з. полковник Йорго Киранов, навърши 90 години.
Всичко започва през далечната 1948 г., а днес той има над 10 хил. часа в небето и 44 години в служба на отечеството на 13 различни летателни машини – от витловия „Фоке вулф“ до реактивния бомбардировач „Ил 28“.
„Поначало всеки самолет е опасен, ако не го владееш. Командваш ли го, той е кротък – казва о.з. полковник Киранов. – Мен ме спаси увереността в себе си. Аз обичах да летя. Човек няма ли куража и надеждата, убеденост в себе си – по-добре да се отказва“.
Йорго Киранов става един от най-добрите пилоти в Българската народна армия, макар да полита по принуда. Преди 71 години той заминава за Чехословакия, за да учи за инженер-химик. Върнат е внезапно със заплашително писмо в България, в което му се обяснява, че трябва до няколко дни да се яви в родното си село. Там научава, че е определен за пилот и няма място за възражения.
Йорго се оказва от онова поколение български летци, на което е съдено да преживее едни от най-бурните години в развитието на българската авиация. Малцина оцеляват във въздуха.
Той също е на крачка от смъртта. През 50-те години получава заповед да лети със щурмови самолет „Ил 2“, въпреки че тестовете на земята показват, че маслото в двигателя прегрява. Младият летец се качва в машината със свито сърце.
„Излитам. След около 2 – 3 минути направо температурата на маслото се повдига. Още не съм опрял, витлото закова! Витлото на самолета закова и аз кацнах без двигател“, разказва полковникът.
„Но все пак известно хладнокръвие съм проявил и то ме е спасило“, добавя той.
Уменията на Йорго са забелязани от началството и той е предложен за личен пилот на министъра на отбраната ген. Добри Джуров. Цели 27 години Киранов лети с генерала на транспортен хеликоптер и го описва като „голям човек. Пълен с голяма човешка топлина към хората“.
Понякога трагичното и комичното вървят ръка за ръка. Личният хеликоптер на генерал Джуров е използван за транспортиране на карпатски мечки – личен подарък от Николае Чаушеску за Тодор Живков.
„Тези мечки дойдоха от Румъния на летището, където бяхме ние, край Пловдив. Бяха докарани там, и от там аз с хеликоптер съм ги извозил до курорта Кормисош. Беше много трудно, защото се разбесуваха в клетките. Те бяха по един в клетка. Ама те са много тежки... И когато мечката мине отзад, вертолетът увисва със задницата, когато мечката мине отпред на оста, става обратното наклонение – вертолетът увисва напред. Тогава вече се изпотих, защото нещата бяха почти неконтролируеми“, разказва Киранов.
Замалко да бъде и първият българин, полетял в Космоса. Одобряват го през 1969 г., но генерал Джуров проваля назначението му.
„Докладват на Джуров: „Другарю министър, определен е космонавтът, ще бъде Йорго Киранов Петров“, а той вика: „Не! Следващият!“ Аз съм му пилот. Той ще ме загуби, защото ако съм аз, трябва една година да бъда в Москва на тренировки, една година да ходим да се разхождаме по света – значи той ме губи, и вика: „Не!“, спомня си полковникът.
Днес той живо се интересува от съдбата на българската авиация.
„Мечтая да стане такава, каквато заслужава българинът – казва той. – Имаме отлични кадри, хора, които могат да владеят не само самолета, всичко, но аз говоря за самолета. Ние имаме кадри, които се нуждаят от много малко подготовка, за да станат отличници“.
