Тя има много интересни черти. Красива е. Има невероятен глас. Тя е била муза за някои от най-големите дизайнери във висшата мода. Имани отново се връща в България с концерти на 10 юни в Пловдив и на 12 юни в София. Какво се крие зад едно от най-сниманите лица в началото на 21 век?

Едно интервю на Десислава Минчева-Раул в Париж:

Като малко момиченце Надя е комплексирана от дрезгавия си глас. Дори започва да говори тихо, за да не го чуват другите. След години обаче същите тези „другите” вече не наричат гласа ѝ дрезгав, а секси. Момиченцето Надя се е превърнала в соул-певицата Имани.

Кога тази изключително красива и мистериозна жена е Надя и кога е Имани. Кога говори за себе си в трето лице и кога категорично заявява „Аз”? Кога е звезда от сцената и кога е истинска?

Деси: Родителите, сестрите и братята Ви как Ви наричат?

Имани: Надя. Естествено, сестрите и братята ми ме наричат Надя. Те са живели с Надя, Имани се е появила по-късно.

Сестрите и братята са общо 7. Надя е третото дете в семейството. През 70-те години родителите пристигат от Коморските острови във Франция, защото бащата служи във френската армия. През пролетта на 79-та се ражда тя.

Деси: Как Вие самата определяте своята националност? В сърцето и душата си от каква националност е Имани?

Имани: От малка се чувствам французойка от коморски произход. Двете са еднакво важни. Дори и днес понякога ме питат: „Ти откъде си?” И ако отговориш: „От Париж"…, той ще добавя: „Добре, добре, ама откъде си”? Това е нелеп начин да те попитат за произхода ти. Моите родители са от Коморите. Но те са си французи. Израснали са на Коморските острови, културата им е оттам. Аз пък съм родена във Франция, но е абсурд да се отделя от коморския ми произход. Французойка съм, но душата ми е от коморските острови.

Деси: Какво у Вас е типично за коморите?

Имани: Започвам с главата. Лицето ми е типично за Коморските острови. Ръстът ми не е, доста съм висока. Така, че главата – да, тялото – не много. В културата на Коморите семейството е много важно. Висша ценност. Както и уважението към по-възрастните. Тази ценностна система има огромно влияние върху мен. Важно е да се помага на другите. Да се помага на по-слабите. Сред хората от Коморските острови има много силно чувство на солидарност. Точно това родителите ми са се опитали да възпитат у нас. И аз много харесвам това.

Деси: Много е интересна появата на Имани. Как става това? На каква възраст е Надя, когато измисля Имани?

Имани: Надя е на 17 години, когато се появява Имани. Тогава ме взимат в агенция за манекени в Париж. Налага се да си сменя името, защото има поне 4 или 5 рускини, които се казват Надя, а трябва да ни различават в агенцията.

Деси: Вие не особено много приличате на рускиня…

Имани: Да, не много. Но пък никой не успяваше да ми произнесе фамилията. Така че, вместо да ме наричат Надя номер 4, ми казаха: „Смени си името”. Аз много харесвах името Имани. Още от филма „Един принц в Ню Йорк” с Еди Мърфи.

Деси: Как днешната Имани би описала света на модата, в който живееше Надя от онези години? Имани: Започнах с висша мода в Париж. В света на модата има много подсветове. Висшата мода е изключително изискваща. Ръстът е от особено значение. Съвсем не всяко момиче може да влезе във висшата мода. Има етикет как се ходи, какво точно да е поведението. В Ню Йорк пък започна съвсем различен период. Тогава съм на 19 – 20 години. Много е вълнуващо, заради града Ню Йорк. За първи път съм сама. Живея със съквартиранти. Обикновено с момичета, които имат същата цел като мен – да успеят в тази професия. Да изкарат пари. Да станат известни. Тогава всичко изглеждаше възможно в Ню Йорк. Тогава животът ми беше непрекъснати кастинги. Много – не, съвсем малко – да. Преди 11 септември лесно се печелеха пари. След 11 септември стана трудно, защото пазарът се срути. Изведнъж навлязоха много момичета. По-евтини. Глобализация.

Деси: Правила на играта.

Имани: Точно така, правила на играта. Те се променят и стават все по-трудни. Много е особен този свят. За да си манекенка, трябва да си млада, т.е. не съвсем изградена жена. И същевременно непрекъснато чуваш – не си достатъчно това или не си достатъчно онова. Прекалено си това или прекалено си онова. Трябва да се изграждаш сам, въпреки критиките на другите. С парите, които ви дават или пък не ви дават. Трудно е да се изградиш така.

Деси: Ако беше възможно, какво щеше да каже днешната Имани на Надя от онова време? Какво би я посъветвала?

Имани: „Отпусни се, не е толкова страшно”. Беше някакъв ад. Всъщност през повечето време работех, за да си плащам наема. Тогава си казах : дай да видим реалността! Трябва да е ясно, че модата не е реалния свят. Погледнах се в очите в едно огледало. И стана ясно, че от много време искам да пея. Това беше дълъг процес. Трябваше най-напред да се приема. Направих го обаче, едва когато бях притисната до стената.
От 2016 г., когато излиза вторият ѝ албум, Имани е в турне. Прави малко прекъсване, когато ражда сина си Изая. Сега признава, че е на ръба на силите си и е време да спре. Поне за малко.

Имани: Това е супер трудно турне. Трябва да се прави промоция на албума. Плюс концертите. Плюс бебето. А нали трябва да се заредиш отнякъде. Да родиш бебе е все едно автобус да ти мине през главата. И после трябва да се изправиш и продължиш. Необходиими са поне 6 месеца, за да се заредиш след раждане. А аз веднага продължих да работя. Много изморително беше това турне, но пък свършва вече… Има много възможности, мога да правя много други неща. Искам време за сина си. От две години нямам време за него, а той е на две и половина. Сега искам да видя какво още ми е приготвил животът и да си пресъздам моите собствени правила на играта.  

Деси: Как Изая Ви в гледа, когато сте на сцена? Всички гледат неговата мама. Какво ли си мисли той?

Имани: Неговата мама пее. Той е идвал на концерти. Истински компютър е. Помни много и ме имитира. 01 01

Деси: Как Ви имитира?

Имани: Повтаря изречения, които казвам на публиката, много е смешен. Той е страхотно огледало. Така виждам всички приятни неща, които правя. Но за съжаление виждам и неприятните. За него е напълно нормално, че пея. Ако някой го пита…

Деси: Какво работи майка ти? Ами пее.

Имани: Ами пее. Според него може би всички майки пеят.

Деси: Мисля, че имате приятни спомени от България…

Имани: Обожавам да пея в България. Честно! Българите са супер симпатични. Още помня първия си концерт в София. В малък клуб. Не си спомням откъде идвахме. Бяхме супер изморени. Не знаех какво да очаквам, не познавах българи. Пристигнах в деня на концерта. Нямах никакво време да наблюдавам. Клубът беше препълнен. Изключителна жега! Аз обаче обожавам тази атмосфера. Започвам – първо парче, първи думи…. И се оказва, че те знаят всички парчета наизуст. Ама всички.

Деси: Имате ли очаквания за предстоящите концерти?

Имани: Предпочитам да нямам очаквания. Първия път публиката беше много млада. Следващия път беше по-възрастна, защото беше в голяма зала, а не в клуб. По-зрели хора и различна атмосфера. Третия път – на фестивал. Още по-различно. По-добре – без очаквания. Така всички изненади са добре дошли…

Вижте цялото интервю във видеото: