Около 3500 души с неизплатените заплати и обезщетения от фалирали работодатели са подали искания до Фонда за гарантиране на вземания, като 1500 от тях са обработени и ще получат положително развитие. Това отчете омбудсманът Мая Манолова в предаването „Тази сутрин“ по bTV.
Тя посочи, че работниците, които ще получат парите си, са тези „Флавия“ и „Карфур“.
С много емоции и атаки срещу институцията на обмудсмана бяха приети промените, но както се вижда след влизането им в сила, те започват да действат, каза тя. И допълни, че ѝ е била нужна цяла календарна година, за да убеди депутатите, че нещо трябва да се промени.
Работниците трябва да имат специална защита от държавата и институциите по отношение на техните трудови права, експлоатацията и модерното робство, смята Манолова.
Тя припомни, че всички, които имат неизплатени заплати и обезщетения след 1 февруари 2015 г. от работодател, срещу когото е започнало производство по несъстоятелност, имат срок до 16 май да подадат заявления в териториалното поделение на НОИ.
За хората, срещу чийто работодател няма производство по несъстоятелност, от 1 април имат възможност да се обърнат към Инспекцията по труда и тя да започне процедура от тяхно име.
Ако има някакви неясноти, телефоните на институцията на омбудсмана са обявени в интернет, моля, звъннете, призова Манолова. Ние сме на разположение да консултираме всеки по всеки конкретен случай.
Запитана кога според нея може да има закон за частния фалит, Манолова отговори, че това наистина е огромен проблем, предвид, че България е в топ 4 или топ 5 на задлъжнялост на домакинствата, като процентът е над 12%, докато средният за Европа е малко над 4%.
Целта на такова законодателство е от една страна да даде втори шанс на длъжниците, а от друга – за справедливо удовлетворяване на кредиторите, посочи тя.
Помолена да коментира случая с искането от САЩ за екстрадиране на българския гражданин Желяз Андреев, Манолова каза, че омбудсманът няма отношение по екстрадициите, тъй като в случая има произнасяне на съд. Но добави, че в стандартния случай България няма ангажимент да предава свои граждани за съдене в други държави. Договорът със САЩ обаче е друг и в него има такъв ангажимент.
На въпрос не е ли нелогично служителят на фирмата, на най-ниското ниво, да носи отговорност за действията, които тя извършва Манолова отговори, че извършването на престъпление или на някой от съставите на Наказателния кодекс води до носене на отговорност, независимо дали си служител, безработен, собственик на фирма, управител. Но тъй като в случая става въпрос за умишлени престъпления, трябва да е налице умисъл, т.е. той да е извършил умишлено търговията със стоки с двойна употреба или измамата.
В договора за екстрадиция са изброени видове престъпления и това, което се изисква, е да има двойна наказуемост, т.е. това да е престъпление и според българското законодателство. Така че нека проследим какво ще реши съдът. От друга страна никой договор не се подписва веднъж завинаги. Няма нищо, което да не може да бъде предоговаряно, посочи Манолова
Вижте целия разговор във видеото:
