„Омраза, носталгия, пародия – за мен това са трите начина за отношение към близкото минало. Единият е ясен – той беше рожба на 90-те години, когато хората мразеха и искаха да се махнат от онова ужасно време. И когато се роди слоганът „Кой не скача е ченге.“

Така темата за прехода, жертвите на комунизма и поуките от историята коментира в предаването „Лице в лице“ проф. Александър Кьосев.

„Другото е една трудно обяснима носталгия, съпроводена към митове в социалните мрежи колко хубаво е било. Носталгията си е носталгия по младостта, към която се прибавят политически коефициенти“, обясни професорът.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„Но най-неприятното е, че третият тип отношение към миналото, който аз съм нарекъл „пародия“ – цялата съвременна младеж се отнася с насмешка и неразбиране към тази проблематика. Писнало им е от тази работа“, каза още Кьосев.

„Тоест – вместо да има морален натиск от страна на младежите, има обратното. Аз правя лесни обобщения, не е вярно това за всички, но в преобладаващите случаи мисля, че е вярно“, допълни проф. Кьосев.

„По темата има много добри книги, бяха направени изложби, филми, има и изследвания върху целия този период, архивите са отворени, всичко е документирано. Информационни източници има и то в изобилие, но истински интерес към това няма. Младите не се интересуват“, заяви още той.

Чичото на проф. Александър Кьосев, който той нарича чичо Кольо, е бил жертва на комунизма.

„Когато минеш през личната история, виждаш комунизма по различен начин. Аз обичах чичо Кольо изключително много. Че е бил концлагерист аз разбрах много късно. Вкъщи за това се мълчеше, той никога не говореше за това. По-късно аз специално го разпитвах, той каза съвсем малко. Беше потресаващо каква жизнерадост носеше в себе си този човек и колко различни хобита имаше като пенсионер, колко пътуваше. Беше страхотен човек“, разказа той.

„Има описания за хора, които рухват в концлагерите, не толкова от физическите условия, които са ужасни, колкото от безнадеждността, която ги превръща в „мюсюлмани“ – това е концлагерен прякор за онези, които са се предали и очакват края. Нашите лагери са били по-леки, не са имали такъв тип индустриално унищожаване, както газовите камери. Така или иначе концлагерът е машина за безнадеждност. Единици са тези, които са успели да оцелеят“, каза още проф. Кьосев.

Целия разговор вижте във видеото.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK