Смяната на шилинга с евро: Австрийският опит от приемането на общоевропейската валута

Как останалите страни членки на Еврозоната преминават през смяната на националната им валута с единната европейска. 2% е официалната инфлация в Австрия през 2002 г. - годината, в която страната заменя шилинга с евро.

Във Виена екипът ни се срещна с Волфганг Шюсел, който в този много чувствителен момент е канцлер на страната. Ето какво разказа той пред Гергана Венкова и оператора Огнян Кръстев.

Връщайки се назад -  какво беше най-доброто ви решение, свързано с въвеждането на еврото в Австрия? И имаше ли такова, за което днес може би сега съжалявате?

Не съжалявам за нито едно. Това беше много важен момент за австрийците. Беше сложно, защото не забравяйте - когато станах министър-председател през 2000 г., трябваше да стабилизираме и възстановим бюджета си, защото по това време имаше сериозна опасност бюджетният дефицит да надскочи 5%. Това щеше да застраши присъединяването ни към еврозоната. Беше много важно спрем този процес и това наложи да вземем трудни политически решения. Оставаше ни година и половина и до тогава ние трябва да балансираме бюджета. Това за мен беше решаващ момент. На 1 януари 2002 г. – в нощта на Нова година – бях с Романо Проди, тогава председател на Европейската комисия и никога няма да забравя как точно в полунощ с новите евробанкноти купихме цветя, червени рози – може би български рози – за нашите съпруги, за да отпразнуваме този исторически момент. Имаше трудности – може би не знаете, но пресмятането от евро в шилинг за нас беше по-сложно. Забележете едно евро беше равно на 13,76 шилинга.   Представете си как пресмяташ това в главата си.  Ето защо трябваше да информираме хората, да създадем разбираеми инструменти за калкулация. Стараехме се. Навсякъде имаше двойни цени – преди и няколко месеца след въвеждането… Така че да, беше трудно, търсеха се решения, но сработи.

Какво ви казваха хората в седмиците преди 1 януари 2002 г., когато ви срещаха по улиците? Какви бяха техните тревоги, техните страхове?

Снимка: bTV

Искате ли да знаете истината? Реалността беше, че четири седмици преди това, в началото на декември 2001 г., 80% от населението всъщност не беше подготвено, не се интересуваше въобще какво предстои. Това беше един от проблемите. Въпреки това ние направихме огромна публична информационна кампания – това беше най-важното: информация, информация, информация – това беше ключът. В крайна сметка всичко мина добре. След една година вече бяхме напълно готови. И мисля, че това е най-важното и за България сега – хората трябва да бъдат информирани, че всичко е под контрол. Не трябва да позволявате на спекуланти да вдигат цените, защото винаги има скептицизъм, че бизнесът ще използват случая, за да печелят допълнително. „Еврото е скъпо“ беше лозунг на опозицията по онова време в Австрия. Така че беше важно да опровергаваме тези твърдения.

За мен е странно, че австрийциите не са се притеснявали, че цените ще се увеличат, защото българите се опасяват предимно от това.

Снимка: bTV

Да, но тогава имаше и глобална тенденция към инфлация. По онова време това беше процес в целия свят. Цената на енергията растеше, на храните също. И винаги има разлика между това как хората усещат инфлацията и каква е реалната ѝ стойност. Например – две десетилетия работих за Института „Алленсбах“, много значим изследователски институт в Германия. По това време германците усещаха, че инфлацията е 4%, а реално тя беше 1,9%.  Де факто субективното усещане беше много по-силно от реалността. Затова трябва да се действа с информация, прозрачност и перфектна спойка между правителството, парламента, медиите и социалните партньори за мониторинг на цените. Това е от решаващо значение.

Разкажете ми, моля ви, за първите часове, дни и седмици на 2002 г. Какви бяха първите проблеми, след влизането в Еврозоната? 

Най-важното беше плавният преход. Това беше много сложен процес –имахме нужда от  милиарди монети и банкноти, но всичко беше отлично подготвено. Централната банка на Австрия работеше три години преди това по подготовката и се справи перфектно. Населението на Австрия е приблизително колкото България и Румъния – около 8–9 милиона души – и имаше само около 150 сериозни оплаквания. Това е нищо. Бяха свързани с банкомати и POS устройствата, че не са заредени в първите часове… но всичко друго беше добре.

Заради еврото правителството предлага 31 декември и 2 януари да бъдат почивни дни

Целта - да бъде осигурено достатъчно време за техническата пренастройка

Как успяхте да избегнете спекулации и покачване на цените на хранителните стоки?

Три месеца преди 1 януари въведохме двойното обозначаване на цените. Всички компании бяха задължени да показват цените и в шилинги, и в евро. Това продължи още два месеца след въвеждането, до началото на март. И най-големите компании спазиха правилата.

Без спекулации?

Бяха само няколко. Може би проблеми, свързани със закръгляването на сумите. Имаше някои малки разлики – например при книгите, цените им бяха малко по-високи от германските. Но закръглянето се с до 10 цента, това е приемливо. Имаше много малко жалби. Всичко беше внимателно наблюдавано – синдикати, бизнес, правителство – всички работехме заедно здраво, за да се запази стабилността.

Ще има ли такси за обмяна на левове в евро?

Внасяйте левове по банковите си сметки преди въвеждането на еврото, съветват от БНБ

Сигурна съм, че следите, че през последните години политическата ситуация в България не е толкова стабилна. Какво показва опита ви – колко важна е тя, колко важна е стабилността на институциите в този важен момент?

Институциите са от решаващо значение. Консенсусът между партиите, правителството и социалните партньори е много важен. Но не бива да подценяваме устойчивостта на демокрацията. Австрия е добър пример. През 1997 г., две години преди да стана канцлер, имаше неофициален референдум,  организиран от Партията на свободата. Питаха за идентичността на Австрия.  Участваха едва 4,5% от населението. Пет години по-късно, когато въведохме еврото, министър на финансите беше човек от същата тази партия. Иронично, нали? Пет години по-рано организира референдум "срещу", пет години по-късно беше вицеканцлер , който работи заедно с мен по организацията на въвеждането на еврото. Това показва, че демокрацията може да работи, понякога са нужни компромиси , понякога трябва да взимаш важни  решения и да носиш отговорност. И повярвайте ми – еврото е много важно решение, особено за България. Както и Австрия, България е туристическа страна и за този сектор това е чудесно предимство. Важно е хората да имат доверие, че няма да се допусне злоупотреба и изкуствено покачване на цените. Това е ключът.