БСП предложи на партии и неправителствени организации да се обединят за провеждане на честни избори. Слави Трифонов вече отказа.
„Предложението на Корнелия Нинова не е ново. Първият път инициативата беше на „Отровното трио“ и Мая Манолова, които поканиха всички. Слави Трифонов отново реагира по аналогичен начин“, припомни в предаването „Лице в лице“ социологът Андрей Райчев.
Според него, ако човек наистина иска да направи такова сдружение, няма да го направи по телевизора.
„Така се прави не, когато искаш да стане такова сдружение, а когато искаш хората да разберат, че искаш такова сдружение. Тоест това е ход от пропаганден характер“, на мнение е социологът.
„Самият начин на поднасяне на предложението изключва неговото приемане. Това е продължение на линията на Нинова – аз съм единствената алтернатива“, допълни той.
По думите му не става въпрос за алтернативно управление, а за намаление на вероятността изборите да се фалшифицират.
"Много е важно българите да се убедят, че изборите не са фалшиви. Много съмнения се натрупаха. Последните кметски избори дадоха изключително много поводи да се мисли по този начин", допълни Райчев.
„Ако подобно нещо беше възможно, то щеше да се случи в рамките на миналата година след три месеца протести. Големият въпрос е как изглежда този алтернативен модел, за който всички говорят, но някак си не могат да го олицетворят“, коментира от своя страна политологът Христо Панчугов.
„Минаха три месеца, в които улицата задаваше въпроси, които така или иначе не получиха отговор. Недоволството на гражданите беше очевидно и въпреки това нито един от наличните политически субекти не можа да намери формулата да се позиционира като алтернатива на този политически модел, който уж не харесват“, каза още той.
„В този смисъл поредният призив за отечествен фронт срещу ГЕРБ ще се сблъска със същата съдба, каквато и останалите“, допълни политологът.
Подходяща ли е датата 4 април за провеждане на изборите?
„Цялото фиаско около избора на дата беше откровено безумие“, на мнение е Христо Панчугов.
„Румен Радев избра датата 28 март под увереността, че това ще обслужва опозицията. Тогава не съобразиха нито пандемията, нито подготвеността на ЦИК да въведе машинното гласуване. Вследствие на това се сетиха да направят консултации. Те щяха да имат смисъл, ако не бяха публични и се бяха случили миналата година“, смята политологът.
Колко българи ще гласуват и ще може ли да бъде съставено правителство?
„Изненада ще бъде колко души ще гласуват. В момента повечето мои колеги казват, че до урните ще отидат между 2,5 и 3 милиона души. Най-вероятното подреждане на партиите ще е ГЕРБ, БСП, Слави Трифонов, ДПС, „Демократична България“ и Мая Манолова. ВМРО също е някъде на ръба, ако се явят сами. Ако се сбъднат цифрите, които сега им дават, много трудно ще бъде излъчено правителство, защото няма ясна доминираща сила“, коментира Андрей Райчев.
„При това положение аз не мисля, че ще можем да видим сформирано правителство. Дори и да видим такова, то няма да бъде дългосрочно. Мисля, че следващият парламент ще бъде доста краткосрочен“, смята Христо Панчугов.
